Това е универсално преживяване в киното – по време на сцена на насилие много зрители се напрягат, отдръпват се или правят гримаса. Доскоро науката не можеше напълно да обясни тази реакция. Ново проучване показва, че в тези моменти човешкият мозък активира области, свързани с възприемането на допир, пише NOVA.
Николас Хеджър, невролог от Университета в Рединг, Англия, е водещият автор на изследването. Заедно с екипа си той демонстрира, че само визуалната информация е достатъчна, за да стимулира мозъчните области, участващи в обработката на физическото докосване. „Когато видим някой да бъде гъделичкан или нараняван, областите на мозъка, които обработват докосването, се активират според модели, съответстващи на определена част на тялото“, обясни той в прессъобщение.
„Нашият мозък проектира това, което виждаме, върху собственото ни тяло, „симулирайки“ усещане, дори ако нищо физическо не ни се е случило“, добави експертът.
За да анализира мозъчната активност пред екрана, екипът на Николас Хеджър е извършил сканиране на 174 доброволци, гледащи кратки видеоклипове. Видеоклиповете, с продължителност от 1 до 4 минути, са взети от шест холивудски филма: „Социалната мрежа“, „В началото“, „„Оушънс 11“, „Сам вкъщи“, „Ерин Брокович“ и „Империята отвръща на удара“.
Данните от образната диагностика показаха, че зрителната и тактилната система на мозъка са тясно свързани.
Определени мозъчни области съответстват на части от тялото ни, които се „проектират“ върху различни места на екрана. Например мозъчните области, свързани с лицето, се активират при сцени в горната част на екрана, а тези, свързани с краката - при сцени в долната част.
„Този диалог работи и в обратна посока. Например, когато се движите в тъмното, за да отидете до тоалетната, тактилните усещания помагат на зрителната система да изгради ментална карта на пространството, дори при минимална зрителна информация. Този процес на „запълване“ илюстрира сътрудничеството между различните ни сетива за формиране на съгласуван образ на света“, обяснява Николас Хеджър.
„Това откритие може да промени разбирането ни за разстройства като аутизъм“, смята изследователят. Изучаването на мозъчните образи на човек, гледащ филм, може да се окаже далеч по-приятен научен метод от традиционните сензорни тестове, които Николас Хеджър описва като изтощителни, особено за деца или хора с нарушения в сензорната обработка. Авторите на изследването заключават, че резултатите разкриват фундаментален принцип на организацията на мозъка и най-накрая дават отговор на въпрос, който винаги е интригувал науката.