Писането на романтични любовни писма може да изглежда като праисторическа практика в епохата, в която определяме като „романтика“ съобщението „Спиш ли?“ в 2 ч. сутринта. Но някога в недалечното ни минало е имало време, когато красноречивата проза, изповядваща гореща привързаност (и написана на ръка!), е била стандарт. И не само за чувствителните артисти. Историята е изпълнена с болезнено романтични любовни писма от бивши крале, президенти и военни генерали, до такива между двама най-добри приятели.
За малко вдъхновение, което да сгрее студените ни, втвърдени от Tinder сърца, събрахме едни от най-романтични любовни писма на всички времена. Представяме ви майсторски клас по нежна проза.
1. Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих
Американският писател Ърнест Хемингуей, носител на Нобелова награда, е плодовит и самоуверен писател, известен със своята стоическа мъжественост. Но в писмата си до актрисата Марлене Дитрих той показва една по-уязвима страна. Хемингуей пише на Дитрих, най-добрата си приятелка, около 30 писма между 1949 и 1959 г. „Не мога да опиша как всеки път, когато те прегръщах, чувствах, че съм си у дома“, пише той в едно от тях. (Дъщерята на Дитрих, Мария Рива, твърди в статия в New York Times, че двамата са били само близки приятели.)
2. Наполеон до Жозефин
Макар да е известен с безмилостността си като владетел, френският император Наполеон Бонапарт е имал и по-мека страна. В писма до съпругата си Жозефин военният лидер разкрива уязвимост, която не се среща в автократичния му подход към разширяването на френската империя. Той се развежда с нея, когато тя не може да има деца, но продължава да пише на Жозефин години след раздялата им. В едно конкретно писмо, написано, докато Наполеон командва френската армия близо до Италия, няколко месеца след брака им, той пише колко много му липсва съпругата му.
„Откакто те напуснах, постоянно съм в депресия. Щастието ми е да съм близо до теб. Непрекъснато преживявам в паметта си твоите ласки, сълзите ти, нежната ти грижа. Прелестите на несравнимата Жозефин разпалват непрекъснато пламък в сърцето ми. Кога, освободен от всички грижи, от всички притеснителни грижи, ще мога да прекарам цялото си време с теб, като трябва само да те обичам и да мисля само за щастието да ти го кажа и да ти го докажа?“
3. Фрида Кало до Диего Ривера
За никого не е тайна, че Фрида Кало и съпругът ѝ, художникът Диего Ривера, са имали бурна връзка, но в любовните ѝ писма до Ривера се вижда само една силна любов. Писмата на Кало до Ривера обхващат целия 27-годишен период на връзката на двойката и подчертават силната, макар и бурна връзка, която двамата споделят. В едно писмо от „Дневникът на Фрида Кало: Интимен автопортрет“ Кало пише за тази дълбока емоционална близост.
„Нищо не може да се сравни с ръцете ти, нищо не може да се сравни със зелено-златните ти очи. Тялото ми е изпълнено с теб дни наред. Ти си огледалото на нощта. Силната светкавица на мълнията. Влажността на земята. Кухината на подмишниците ти е моето убежище. Пръстите ми докосват кръвта ти. Цялата ми радост е да усещам как животът извира от твоя цветен фонтан, който моят пази, за да изпълни всички пътеки на нервите ми, които са твои.“
4. Бетовен за своята „Безсмъртна любима“
Самоличността на „безсмъртната любима“ на Бетовен, до която емблематичният композитор и пианист пише няколко писма през 1812 г., все още е загадка. Но самите писма рисуват много ярка картина на една епична любовна история. Много историци смятат, че „любимата“ на Бетовен е била дъщерята на дипломат на име Антония Брентано, на която композиторът посвещава своите „Вариации на Диабели оп. 120“. В едно от писмата си, намерено след смъртта му - което е цитирано във филма „Сексът и градът“ - той пише:
„Макар и все още в леглото, мислите ми се отправят към теб, моя безсмъртна любима, Бъди спокойна - обичай ме - днес-вчера - какви сълзливи копнежи по теб - теб - моя живот - моето всичко - сбогом. О, продължавай да ме обичаш - никога не преценявай погрешно най-вярното сърце на своя любим. Винаги твой. Винаги моя. Винаги наши“.
5. Джордж Х. У. Буш до Барбара Буш
Покойният президент на САЩ Джордж Буш е изненадващо романтичен в писмата си до съпругата си Барбара. През 1942 г., в навечерието на Втората световна война, Буш се записва във военноморските сили и докато е в чужбина, пише писма както до родителите си, така и до тогавашната си приятелка Барбара Пиърс. До днес от престоя на бившия президент в чужбина е останало само едно любовно писмо до Барбара, тъй като според сведенията Барбара е загубила по-голямата част от писмата си при преместването, след като двамата са се оженили. В оцелялото писмо Буш с радост обяснява как си представя бъдещето на двойката.
„Това би трябвало да е много лесно за писане писмо - думите трябва да идват лесно и накратко, би трябвало да е лесно да ти кажа колко отчаяно щастлива бях, когато отворих вестника и видях съобщението за годежа ни, но някак си не мога да кажа всичко в писмото, което бих искал. Обичам те, скъпоценна, с цялото си сърце и да знам, че ти ме обичаш, означава живота ми. Колко често съм си мислел за неизмеримата радост, която ще бъде наша някой ден. Колко щастливи ще бъдат нашите деца, че ще имат майка като теб...“
6. Роналд Рейгън до Нанси Рейгън
Друг бивш президент, чиито романтични текстове си струва да бъдат споменати: Роналд Рейгън. В писмо до съпругата си Нанси през 1972 г., преди двадесетата им годишнина, Рейгън (който по това време и преди президентството си е губернатор на Калифорния) пише романтична бележка до съпругата си, в която изразява неугасващата си любов към нея и обяснява, че никога не иска да я напусне.
„Важното е, че не искам да бъда без теб през следващите 20 години, или 40, или колкото и да са те. Свикнал съм много да бъда щастлив и наистина много те обичам“.
7. Хенри VIII до Ан Болейн
В продължение на 38 години Хенри VIII, крал на Англия, пише на своята любовница Ан Болейн колекция от тайни, романтични писма, които са запазени и до днес. Хенри е деспотичен владетел с шест съпруги - две от които обезглавява, включително Ан. Но той е известен и като голям романтик, както се вижда от писмата, които Хенри пише на Ан по време на дългогодишната им връзка.
„Но ако благоволите да изпълните длъжността на истинска вярна любовница и приятелка и да се отдадете с тяло и сърце на мен, който ще бъда и съм бил ваш най-верен слуга, (ако вашата строгост не ми забрани), ви обещавам, че не само името ще ви бъде дадено, но и че ще ви взема за своя единствена съпруга, като отхвърля от мислите и чувствата си всички други освен вас и ще служа само на вас“, пише той. „Умолявам ви да дадете пълен отговор на това мое грубо писмо, за да знам на какво и доколко мога да разчитам. А ако не ви е угодно да ми отговорите писмено, определете някое място, където ще мога да го получа устно, и аз ще отида там с цялото си сърце. Не искам да казвам нищо повече, защото се страхувам да не ви уморя.“
8. Джони Кеш до Джун Картър Кеш
Написано по случай 65-ия рожден ден на Джун през 1994 г., писмото в няколко кратки и семпли изречения рисува огромната крепост на любовта им. Тихо е. Не изисква прелистване на огромни страници. Лишено е от силни метафори и подсладени сравнения. То е просто илюстрация на един мъж, който няколко десетилетия обича своята жена. И иска тя да го знае.
И Кеш, и Картър умират през 2003 г. след 35 години брак, но обичта им продължава да живее и след тях.
Ето какво гласи и цялото писмо:
Честит рожден ден, принцесо,
Остаряваме и сякаш свикваме един с друг. Разсъждаваме еднакво. Четем мислите си. Знаем какво иска другият, без да се налага да го питаме. Понякога малко се дразним. Понякога дори се приемаме за даденост.
Но от време на време, като днес, размишлявам върху това и осъзнавам какъв късметлия съм, че споделям живота си с най-великата жена, която някога съм срещал. Ти все още ме очароваш и вдъхновяваш. Правиш ме по-добър. Ти си обектът на моето желание, земна причина номер 1 за моето съществуване. Обичам те много силно.
Честит рожден ден, принцесо.
Джон
