Тази седмица имах удоволствието да изляза извън пределите на България и да се запозная отблизо с изпълнения със светлина и изкуство свят на художника Николай Делиянев, който твори между Рим и България повече от 30 години. Разговарях с него часове след началото на второто Международно биенале за съвременно изкуство в Дуръс този четвъртък, по време на което той представя страната ни с триптиха си „Boundary Illusion“, разположен в българския павилион в историческата Galeria e Artit Pamor „Nikolet Vasia“ в центъра на пристанищния албански град.
Композициите му могат да бъдат разгледани в рамките на артистичния форум под мотото „Периферия: визуални преходи“ до края на октомври.
„Чрез наслояване, прозрачност, размиване и оптични напрежения Делиянев създава образ, който не се фиксира окончателно. Погледът се движи между видимото и невидимото и така самият акт на гледане се превръща в част от произведението. В този контекст границата не разделя, а свързва. Тя е място на преход и възможност – точка, в която краят може да се окаже начало. Центърът и периферията престават да бъдат абсолютни категории, защото всяка точка може да бъде едновременно център и граница. Тази идея е органично свързана с художествения език на Делиянев, основан върху традициите на оптичното и кинетичното изкуство.
С „Boundary Illusion“ той ще ни отведе до нашата граница, която ни позволява да възприемаме света.
Защото периферията не е край, а хоризонт – мястото, където видимото преминава в невидимо, а познатото се отваря към нови възможности. Именно там, отвъд привидния предел на погледа, започва истинското пространство на изкуството“, споделя културологът Венета Ненкова, председател на културната асоциация „Паралел 43“ в Рим.
Снимка: Личен Архив
Разглеждайки внимателно неговите платна, открих коктейл от емоции, които ме заляха мигновено и ми припомниха думите на Луи-Фердинан Селин в „Пътешествие до края на нощта“: „Да се пътешества е много полезно, защото задвижва въображението. Останалото е лудост и болка. Нашето пътешествие е изцяло въображаемо, което е и неговата сила.“ С изкуството си Делиянев ни провокира да се вгледаме в себе си и сами да потърсим кой е нашият център – този, който ни кара да мечтаем в забързаното ни, изпълнено с препятствия съществуване.
От началото на творческия си път, който започва в Гимназията по изобразително изкуство в Благоевград, българският художник не спира да търси нови посоки, експериментирайки с различни похвати в рисуването и вярвайки, че в живота всичко се случва с причина. Включително и срещата му с венецуелския художник Уилмер Херрисон, който го провокира да внесе оптична илюзия в собствените си композиции. „За мен е много важен така нареченият „безграничен диалог“ с други артисти, пътувайки по различни форуми. Защото винаги има нещо, което научаваме един от друг и после го прилагаме в нашето изкуство“, сподели ми той.
Sfera in marea, acrylic on canvas Снимка: Личен Архив
През годините той е участвал в VI Биенале на Генуа, V Биенале за съвременно изкуство във Витербо, Биеналето на Анцио и Неттуно и е бил финалист в XI Международно биенале на изкуството в Рим. Негови произведения са представяни и в музейни и художествени пространства, сред които Музеят на Сант'Оресте, Museo G. Sciortino и Дворецът на изкуствата в Агрополи. Художникът е реализирал и проекти за български културни и дипломатически институции в Италия. Сред тях са произведения за Българската православна общност в Рим, инсталацията „Flag BG“ за Посолството на България в Рим и диптихът с лого за Българския културен институт в Рим.
- Светът на изкуството през моите очи е …
- Пространство без граници, в което човек може да превърне мисълта, емоцията и невидимото в образ. За мен изкуството е начин да задаваш въпроси, без непременно да даваш отговори.
- Като малък, разглеждайки с часове творбите на големите художници, мечтаех…
- Един ден и аз да оставя следа със своите картини. Не съм мечтал толкова да бъда известен, колкото да създам нещо, което да накара друг човек да спре, да погледне и да почувства.
- Оптичните и кинетичните форми за мен са…
Снимка: Личен Архив
- Език на движението и светлината. Те създават усещането, че картината не е статична, а живее пред очите ни и се променя заедно с погледа на зрителя.
- Пристигайки преди часове на Международното биенале за съвременно изкуство в Дуръс, забелязвам, че…
- Изкуството няма нужда от превод. Различни хора, различни култури и различни езици могат да се срещнат в едно произведение и да почувстват едно и също нещо.
- С „Boundary Illusion“ бих искал да провокирам…
- Зрителя да се усъмни в собственото си възприятие. Къде свършва реалността и къде започва илюзията? Понякога границите, които виждаме, съществуват само защото сме свикнали да ги приемаме.
- В моите картини Космосът заема централно място, тъй като…
Снимка: Личен Архив
- Той е едновременно безкрайност и огледало на човека. В него виждам мащаба на Вселената, но и нашата вътрешна вселена – светлината, тъмнината, движението и търсенето на смисъл.
- Когато заминах в Италия преди 31 години, не знаех че…
- Това пътуване няма да бъде просто една ваканция, а промяна на целия ми живот. Италия ми даде нова среда, нови срещи и нови хоризонти, но най-важното – помогна ми да открия още по-дълбоко собствения си художествен език.
- Най-големият компромис, който съм правил като артист…
Снимка: Личен Архив
- Е бил да се съобразявам с обстоятелствата, когато вътрешно съм искал да следвам единствено собствената си посока. С времето разбрах, че артистът може да прави компромиси с много неща, но не и с истината в своето изкуство.
- Винаги, когато се връщам в моя роден град Сандански…
- Се връщам към началото на себе си. Там са първите ми спомени, първите ми мечти и онова усещане за свобода, което човек носи от детството си, независимо колко далеч е стигнал.
- „Спасителят, от тъмнината към светлината“ на нашето време е…
- Способността на човека да не губи светлината в себе си. Вярвам, че днес спасението не идва само отвън – то започва от избора ни да създаваме, да вярваме и да оставяме повече светлина след себе си.
- Мисля, че много скоро изкуственият интелект ще…
- Промени начина, по който създаваме и възприемаме изкуството. Но колкото по-съвършени стават технологиите, толкова по-ценни ще бъдат човешкото преживяване, личната история и емоцията, които не могат да бъдат заменени.
- Надявам се, че един ден ще мога да…
Снимка: Личен Архив
- Оставя след себе си не просто картини, а усещане. Ако някой, години след като е видял моя работа, си спомни за нея и тя го накара да погледне света по различен начин, тогава ще знам, че съм постигнал това, заради което съм избрал да бъда артист.
