Ново изследване показва, че границата между будността и съня е много по-размита, отколкото се смяташе досега. Според учените човек може да започне да сънува още преди да е заспал, както и да мисли рационално, след като вече е потънал в сън, съобщава БГНЕС.
Екип от учени проследил мозъчната активност на 103 участници чрез електроенцефалография (ЕЕГ), докато те подремвали в лабораторни условия. На различни интервали изследователите ги прекъсвали със звуков сигнал и ги молели да опишат какво е минавало през съзнанието им непосредствено преди него. След това участниците оценявали преживяването си по четири критерия – доколко е било странно, последователно, спонтанно и дали са го възприемали като състояние на будност или на сън.
От общо 375 събрани описания на преживявания, чрез алгоритъм за машинно обучение изследователите групирали данните в четири основни типа психични състояния, без предварително да определят категориите:
фрагменти от спомени, мисли, свързани с обкръжаващата среда, съноподобни образи и съзнателни размисли за бъдещето.
Резултатите показали, че противно на очакванията и четирите типа психични състояния се проявявали както по време на будност, така и по време на различни стадии на съня. Един участник, определен като напълно буден според показателите от ЕЕГ, съобщил за съноподобно преживяване с необичайни образи, докато друг участник в по-дълбок стадий на съня споделил за обикновена, рационална мисъл, свързана с работата си.
За да изяснят как е възможно сходни психични преживявания да възникват независимо от състоянието на бдителност, изследователите анализирали по-подробно мозъчните сигнали, използвайки повече електроди и по-кратки времеви прозорци. Те установили, че определени „мозъчни сигнатури“ – например по-слаба комуникация между отдалечени мозъчни региони при съноподобни образи –
остават еднакви, независимо дали участникът е буден или заспал.
Изследователският екип е разработил онлайн въпросник, наречен „Drifting Minds“, с продължителност около двадесет минути, чрез който изследва подобни психични преживявания при по-широка извадка от хора. Досега близо 5000 души от пет континента са участвали в проучването, като целта е да се установи дали профилите на заспиване зависят от възрастта, пола, културата или личностни черти като креативност и тревожност.
