Раждането на Виктор Юго – ден, който бележи завинаги историята на Франция и изкуството

Виктор Юго е сред най-великите френски писатели и драмтурзи, емблематична фигура на романтизма и автор на безсмъртни шедьоври като „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Те не само вдъхновяват поколения, но и оформят облика на световната литература и изкуство.

Роден през 1802 г. в Безансон, Франция Виктор Юго открива призванието си още в детството, когато впечатлява журито на поетичен конкурс със зрелостта на своите стихове. Насърчаван от майка си, заедно с братята си Абел и Йожен създава списанието „Консерватьор литерер“ и така

едва 19-годишен издава първата си стихосбирка, която се разпродава за четири месеца.

Но Юго не се ограничава само с поезията – театърът също се превръща в сцена за неговия гений. През 1830 г. пиесата му „Ернани“ предизвиква бурен сблъсък между класицизма и романтизма, утвърждавайки новото художествено течение. Вдъхновен от идеята за свободно изкуство, той и Александър Дюма мечтаят да създадат

театър, посветен на романтичната драматургия, и бързо превръщат тази мечта в реалност.

Няколко години след одобрението за изграждането на Ренесансовия театър в Париж, Юго  е приет и за член на Френската академия.Това се случва след поредица от неуспешни опити, осуетени от съпротивата на част от академиците.

Виктор Юго е известен като велик писател, но какво още се крие зад тази легендарна фигура? Днес, в чест на 223 години от рождението му, се потопихме в архивите, за да разкрием някои от най-интересните и малко познати факти за живота и творчеството му.

Детска травма, предопредила живота му

Като дете Виктор Юго често пътува със своя баща Леополд Юго, който е бил офицер в армията на Наполеон. На 9 години, по време на Испанската война за независимост, докато се вози в карета между Валядолид и Саламанка, той става свидетел на ужасяваща гледка – разпънат на кръст войник. Тази сцена дълбоко го разтърсва и оставя трайна следа в съзнанието му, формирайки отвращението му към смъртното наказание. По-късно това убеждение се превръща в една от най-големите му каузи и вдъхновява шедьовъра му „Последният ден на осъдения“.

Плоча отбелязва точното място, където е заченат 

На малка плоча, издълбана в скала в края на пътека към храма Дю Донон, са изписани думите: „Виктор Юго е бил заченат на това място на V Floréal An IX“, пише Vosges Matin. Плочата, поставена през 60-те години на XIX век от Ханс Хауг, уредник на музеите в Страсбург, отбелязва легендата, че на 25 април 1801 г. Леополд Юго е посетил региона със съпругата си Софи, за която се твърди, че е родом от Бретан. В писмо до сина си от 19 ноември 1821 г. генерал Леополд Юго пише: „Не си създаден на Пинда, а на един от най-високите върхове във Вож. По време на пътуването от Люневил до Безансон сякаш си получил почти неземно начало и музата ти остава винаги възвишена.“

Пише „Клетниците“ в продължение на 20 години

„Клетниците“ е несъмнено най-значимото произведение на Виктор Юго – исторически, философски и социален роман, познат по целия свят и адаптиран безброй пъти. Въпреки че е публикуван през 1862 г., писането му започва още през 1845 г. и е прекъсвано няколко пъти. След почти 20 години работа, Юго най-накрая завършва този емблематичен литературен шедьовър, който остава вечен символ на борбата за справедливост и човешко достойнство. 

Методът на Юго за преодоляване на писателския блокаж

Докато работи върху „Клетниците“, Виктор Юго прилага необичайна тактика, за да се принуди да пише. Той се съблича и се заключва в празна стая, разполагащ единствено с хартия и перо. За да избегне изкушението да напусне, нарежда на слугите си да не му връщат дрехите, докато не постигне значителен напредък. В крайна сметка, трудът му се отплаща – романът надхвърля 1500 страници и се превръща в шедьовър.

Писател, но и художник

Виктор Юго не се ограничава само до литературата – той рисува, макар и далеч от общественото внимание, за да не засенчи писателската си кариера. Използвайки хартия, тъмен туш или въглен, той създава малки, но впечатляващи произведения, които споделя само със семейството и близките си. Творбите му привличат вниманието на Винсент ван Гог и Еужен Делакроа, които ги оценяват високо. Днес изследователите смятат, че неговият стил предвещава техники, по-късно използвани в сюрреализма и абстрактния експресионизъм. Днес неговите творби се съхраняват в Лувъра – най-големия и най-посещаван музей в света.

Обичащ да обича

Виктор Юго се жени за Адел Фуше през октомври 1822 г., и двамата остават заедно близо 46 години, до нейната смърт. Въпреки дългия им брак, Юго е известен със своите многобройни любовни афери, а опитите на биографите да съставят пълен списък на връзките му се оказват невъзможни. Най-отдадената му любовница, актрисата Жулиет Друе, остава до него в изгнанието му в Гърнси и живее в непосредствена близост до семейния му дом. През годините тя му посвещава около 20 000 писма, в които излива своята страст, обожание и ревност.

Парад в чест на рождения му ден

На 26 февруари 1881 г., преди точно 144 години, Париж се подготвя за мащабно честване на 79-ия рожден ден на Виктор Юго. Влакове, натоварени с цветя, пристигат от Прованс, а на

27 февруари домът му на авеню д’Ейлау се превръща в цветна градина с тонове рози, гладиоли и метличини.

Около 600 000 души изпълват улиците, за да отдадат почит на великия писател, а грандиозно шествие преминава под Триумфалната арка. В този паметен ден Юго е приветстван като национален герой, а Франция отбелязва живота и делото на един от най-великите си творци.

Неизлечима загуба

Виктор Юго има пет деца, но само едно от тях го надживява. Най-обичаната му дъщеря, Леополдин, загива трагично на 19-годишна възраст – събитие, което оставя неизлечима болка в сърцето на великия писател. През 1843 г. тя и съпругът ѝ Шарл Вакри се отправят на разходка с лодка по Сена край Вилекие, когато силен порив на вятъра преобръща лодката. Юго научава за трагедията чак четири дни по-късно, докато се връща от Испания, когато прочита за случилото се във вестниците. Покрусен от скръб, той дълго време не може да намери утеха. Смъртта на дъщеря му оставя дълбока рана в душата му и вдъхновява едно от най-красивите и прочувствени стихотворения, които някога е писал – „Утре на разсъмване“.

Изгнание

След преврата от 2 декември 1851 г., когато Луи-Наполеон Бонапарт се самопровъзгласява за пожизнен президент, Виктор Юго е принуден да напусне Франция. Първоначално се установява в Брюксел, а по-късно се премества в Джърси, където изостря критиката си срещу новия режим. Прогонен от острова заради острите си нападения срещу кралица Виктория, Юго намира убежище на остров Гърнси. Там, в тишината на изгнанието, той работи върху едни от най-великите си произведения, като „Наказания“, „Съзерцания“, „Легенда на вековете“ и „Клетниците“.

Изпратен от хиляди

Виктор Юго умира на 22 май 1885 г. на улица Avenue de Saint-Cloud 124 в Париж, днес преименувана на негово име. Хиляди хора се стичат, за да му отдадат последна почит. Погребението продължава с часове, а тялото му е положено под величествената Триумфална арка. Множеството следва ковчега през улиците на Париж до Пантеона, където Юго е погребан до Александър Дюма и Емил Зола.

Свети Юго

@traveling.inside Cao Dai, a unique religion blending Buddhism, Christianity, Taoism, and more, honors three incredible saints: ✍️ Victor Hugo – The famous French author of Les Misérables, symbolizing justice and cultural exchange. 🇨🇳 Sun Yat-sen – The "Father of Modern China," representing unity and freedom. 📜 Nguyen Binh Khiem – A Vietnamese scholar and prophet, embodying wisdom and spiritual insight. Their influence can be seen in Cao Dai’s teachings and stunning temples! #CaoDai #VietnameseCulture #TravelInsideOut #VictorHugo #SunYatSen #hiddenhistory ♬ original sound - Traveling Inside Out

Четири десетилетия след смъртта на Виктор Юго, той е обявен за светец в религията Као Дай, която съчетава будизъм, даоизъм, християнство и ислям. Това духовно движение, основано през 1926 г., приема Юго сред първите си светци, наред с Буда, Исус Христос, Юлий Цезар, Мохамед, Конфуций и други изключителни личности.