Дали това перо работи? Това е въпросът, запечатан във вълнообразните линии с кафяво мастило, които бележат горната част на страница, извадена от римския бележник на Петер Паул Рубенс. Под тези криволици, вероятно нарисувани от художника, докато тества перото си, са изобразени трима мъже в класически одежди в бърза и уверена скица. На обратната страна Рубенс начертава писмо до художника Кристофоро Ронкали, в което се интересува от напредъка на една картина от името на общата им покровителка Елеонора де Медичи.
Датирана от септември 1607 г., двустранната страница показва младия фламандец в ролята както на художник, така и на преговарящ по време на втория си продължителен престой във Вечния град. Повече от 400 години по-късно рядката страница от бележника е изложена в родния град на Рубенс – Антверпен, след като е придобита на TEFAF Маастрихт от Фондация „Крал Бодуен“ (KBF) за 110 000 евро (121 100 долара).
Рисунката и писмото с автограф бяха показани за първи път пред публика на 19 май в „Rubens Experience“, където ще останат до приключването на ремонта на Rubenshuis, историческата къща на Рубенс, което се очаква да стане най-рано през 2030 г.
Артистът се преместил в Рим през 1606 г. от Мантуа и живеел с брат си Филип, стажант-адвокат, в близост до Испанските стълби, припомня Artnet. Както личи от бележниците му, той рисувал ренесансовите произведения в църквите и на обществените площади на града, както и тези от частни колекции, до които имал достъп благодарение на брат си, който разполагал с политически връзки. Въпреки че трите фигури в наскоро придобитата рисунка не се срещат в никое от известните произведения на Рубенс, се смята, че те изобразяват апостоли.
В черновия писмен документ се вижда, че художникът се опитва да намери подходящия тон, с който да се обърне към Ронкали – негов колега и подопечен в ролята му на съветник на Елеонора де Медичи. Рубенс познавал херцогинята от годините, през които служил на съпруга ѝ Винченцо I Гонзага в двора в Мантуа от 1600 г. Той е бил нает да нарисува картина за нейната частна капела, а тя започва да губи търпение поради дългото време, което отнема работата.
„В този чернови вариант на писмото той наистина се опитва да намери подходящите думи, точния тон, за да бъде дипломатичен, да не обиди италианския художник, но и да даде ясно да се разбере, че наистина трябва да провери картината за херцогинята и че времето изтича“, заявява пред „Гардиън“ Ан Ван Камп, куратор в „Рубенсхуис“. „Писмото е наистина вълнуващо, защото ни дава още един поглед към Рубенс като начинаещ дипломат“.
Rubenshuis разполага само с две рисунки и 10 писма от художника – всички от по-късен период – и определи дългосрочното заемане като „изключително произведение“, което илюстрира ролята на жените меценати в кариерата на Рубенс.
„С тази придобивка важно произведение на изкуството и документ се връщат в Белгия“, гласи изявление на Rubenshuis. „Новото произведение ще играе ключова роля в задълбочаването на знанията ни за ранната творческа практика на Рубенс и неговата международна мрежа“.
