През 2010 г. Паола Антонели, старши куратор по архитектура и дизайн в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, взема смело решение. "Исках да направя изложба на предмети, която да покаже, че всеки може да има експонати с музейно качество в своето шкафче" Тя включва различни популярни предмети - като кламери, бележки, бонбони, които са толкова вградени в живота ни и работят толкова добре, че вече дори не ги забелязваме, пише Би Би Си.
„Част от работата на музея - особено когато изолираш тези предмети, е да създадеш дистанция и драматичност и да накараш хората да ги погледнат с други очи“, казва Антонели. „Изведнъж си смаян от историята зад тях. Осъзнаваш, че това е цяла вселена“. Когато завършва изложбата, решението става очевидно. Антонели взима знака @ за постоянната колекция на MoMA.
&, #, %, * — всички те са полезни и повсеместни знаци. Как тогава @ придобива своята сила? Може да изглежда като изцяло съвременно явление, но в завитите линии на тази украсена малка „a“ се крие история, която се връща хиляди години назад, преминавайки през национални, културни и езикови граници, докато си пробива път из страниците на човешката история.
Първото използване на символа
„Това е съкращение“, казва Кийт Хюстън, автор на книгата Shady Characters: The Secret History of Punctuation. Единственият въпрос е за какво първоначално е стояло. Едно нещо е ясно: има връзка с грънчарството. Древните гърци били привърженици на амфорите - високи и стройни, с две дръжки и дълго гърло. Те били използвани за съхранение на вино, зърно, зехтин и други неща – практика, която продължила в Средиземноморието и отвъд него в продължение на векове. С течение на времето амфората се превърнала в стандартна мерна единица.
„Търговците трябвало доста често казвали - „Ще ти продам определен брой амфори с нещо си на определена цена“, казва Хюстън, цитиран от NOVA. И в крайна сметка хората започнали да изписват „а“ с дълга извита опашка около него и да пропускат останалите букви.
На 4 май 1536 г. търговец на име Франческо Лапи написал писмо от Севиля до Рим, в което посочил, че една амфора вино струва около 70 или 80 дуката, използвайки @ за амфора. Това е първият известен пример, в който @ е използван в съвременния смисъл, но не е най-старото копие на символа. Може да се открие @ в страниците на български ръкопис от 1375 г., но той няма разпознаваемо значение – просто е украса върху първата буква в думата „амин“.
Как се нарича в различните езици
С навлизането на интернет и разпространението му по света, а също така и на символа @, се случва и нещо любопитно. Той започнал да получава нови имена.
Днес италианците наричат знака @ „chiocciola“ или „охлюв“. Може да се види приликата. На иврит понякога е „щрудел“. На чешки е „zavináč“, което означава „ролмопс“ – името на маринована херинга, увита на цилиндър, обикновено около пикантна плънка. Руснаците понякога го наричат „собака“, което значи „куче“, и той наистина прилича на домашен любимец, свит да спи – поне ако присвиеш очи. На нидерлански е Apenstaartje и означава „опашка на маймунка“.
„В днешно време всички просто го наричат ‘at’“, казва Ник Франсен, независим консултант по мениджмънт от Белгия. На английски е просто „at“, макар че понякога се нарича „commercial at“ заради връзката му с бизнеса.
