Дело за 105 млн. долара беше заведено срещу Netflix, след като офисите на компанията в Лос Анджелис станаха обект на кражба. Престъпниците са откраднали няколко харддиска, единият от които е съдържал нов, все още непоказван филм с Никълъс Кейдж в главната роля, съобщава The Hollywood Reporter.
Жалбата е внесена от продуцентите на филма, шпионски трилър за Втората световна война. Бюджетът на продукцията „Fortitude“ е 45 млн. долара. „Netflix оспорва всяко твърдение, че носи отговорност за загуба, свързана с филм, доставен без подходящите за индустрията стандарти за сигурност“, казва говорител на стрийминг платформата в изявление. „Въпреки че не притежаваме правата върху „Fortitude“, ние приемаме защитата на съдържанието сериозно и предприехме допълнителни мерки в подкрепа на режисьора и неговия екип. Това включва провеждане на
щателно разследване и предложение за наблюдение на известни пиратски сайтове с цел предотвратяване на неоторизирано разпространение или продажба.“
Според обвинението, копие от филма е било изпратено в офисите на Netflix през юни, след като компанията е проявила интерес към заглавието в края на миналата година. Дигиталното копие е било предоставено, за да може филмът да бъде гледан на вътрешна прожекция, като продуцентите са инструктирали файловете да бъдат изтрити след това.
Ищците освен това изтъкват, че Netflix не са споделили с тях подробности дали са подали сигнал в полицията, и обвиняват компанията, че „всяка бъдеща продажба на филма е под риск“.
Действието във „Fortitude“ се развива в Лондон и разказва за британски разузнавачи, които променят хода на Втората световна война. Освен Кейдж, във филма участват още Матю Гуд, Майкъл Шийн, Бен Кингсли, Ед Скрейн, Рон Пърлман и други. Режисьор на филма е Саймън Уест.
За кратко към проекта е бил привлечен и Мартин Скорсезе, който след това също бе обект на съдебен иск.
В жалбата се твърдеше, че е взел 500 хил. долара от сценариста дебютант Саймън Афрам, за да помогне за разработването на филма, но не е направил това. Адвокатите на Скорсезе реагираха, че това е „класически пример за начинаещ режисьор, който отказва да оцени голямата разлика между очакванията и реалността във филмовия бизнес“. По- късно делото е било уредено с извънсъдебно споразумение.
