Нашият свят е пълен с безкрайно нестандартни и дори прекалено невероятни, за да са истина ситуации. Животът има интересно чувство за хумор, което обича да показва в най-неподходящите моменти.
Такъв е и случаят с постановката ,,Жена ми се казва Борис‘‘ – в продължение на цели два часа на сцената е хаос от случки, емоции и забавна доза импровизации. Всичко започна с Жорж (Станимир Гъмов) и Беатрис (Диана Любенова), които както всяка двойка си имат своите проблеми, в случая става въпрос за изневяра. Беатрис подозира съпруга си в това, че има друга жена и му поставя ултиматум до довечера да е решил какво да прави, дали ще се извини или ще продължи да ѝ бъде неверен. Във времето между нейното излизане и връщане се случват толкова много неща, че би било трудно да се опишат само с няколко думи – те трябва да се видям.
Снимка: Sofia Summer Fest
Жорж е поставен пред тежка дилема, от една страна той не иска жена му да го изостави, но от друга любовницата му силно настоява да се запознае с въпросната съпруга. Точно тогава спасението почуква на вратата – то е под формата на един пощальон с говорен дефект, на който след този ден ще му се прииска никога да не е натискал звънеца на тази врата. Неговото име е Борис (Румен Угрински), но не за дълго. Поради няколко абсурдни стечения на обстоятелствата и малка доза лош късмет той облича женски дрехи и решава да се представи за Беатрис. Нали все пак не сте си помислили, че Жорж ще си признае за всичко?
От там последва една вълна от събития, които никой не може да предвиди, а още по-малко пък да спре. На хоризонта се появява Катрин (Жанина Стоилова), любовницата на Жорж, която настоява за истината. След това под светлините на прожекторите идва провинциалната двойка Хюго (Стефан Рядков) и Тереза (Ернестина Шинова), които не искат нищо повече от един оглед на апартамент, но в замяна получават история, която ще помнят за цял живот, както и панически страх от всичко случващо се в центъра на Париж.
Снимка: Sofia Summer Fest
Черешката на тортата обаче е героят на Петьо Петков - Шайбата, съпруг на любовницата Катрин и човек със специфични интереси, ограничаващи се единствено до коли на марката BMW. През цялото време, докато гледах постановката се чудех как може действието да се развива във Франция –
всичко изглеждаше прекалено познато, прекалено родно.
Като се започне от маниера на героите, чак до целия образ на Петьо Петков, който е чист пример не за французин, а за стереотипна извадка на българин и то не каква, а от тези, които често биват осмивани.
В началото, освен жанра на представлението, не знаех какво да очаквам. Никога не ми се е случвало да гледам толкова объркана, изкривена морално, но и осмиваща абсурдите на човешкото съществуване постановка. Тя не грее с най-изтънчения и тънък хумор, но пък разсмива с чистата абсурдност и на моменти дори вулгарност на заобикалящото ни ежедневие. Всеки един от персонажите е пример за това колко променливо е всичко и как никога не знаеш пред какви предизвикателства ще те изправи съдбата.
Това ме кара да се замисля, че неслучайно съществува фразата: „Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада“. Така е и тук, когато ежедневието ти поднесе ролята на живота ти – облечи една рокля и я изиграй по възможно най-добрия начин.
Снимка: Sofia Summer Fest
Според мен, ,,Жена ми се казва Борис‘‘ е не просто история за поредица от забавни случки, а урок за последиците от нашите грешни действия, но и същевременно за истините за себе си, които можем да открием по пътя. Силно препоръчително е, когато я гледате да бъдете отворени към всичко, което може да ви предложи светът на театъра и задължително да имате поне 16 години.
Снимка: Sofia Summer Fest
След всичко това, ако се осмелите да станете свидетели на ,,Жена ми се казва Борис‘‘ е гарантирано, че първо ще сте леко объркани, после ще се смеете много, посредата ще се стреснете, а накрая ще осъзнаете, че има прекалено много неща, на които е готов един мъж, за да не го хванат в изневяра – включително да тръгне с друг мъж.
