В началото на лятото Жени Лечева ни напомни, че най-ценните моменти не се измерват с време, а с хората, с които ги споделяме, с лятното си парче „Само за нас“. Миналата година пък ни „заля“ със своята „Лавина“, създадена по музика, текст и аранжимент на Влади Ампов – Графа. Паралелно с това тя често ни пренася в силно реалистичния „Сън в зимна нощ“ на режисьора Стоян Радев и драматурга Александър Секулов на сцената на Малък градски театър „Зад канала“. В началото на другия месец ще ни припомни саркастичния социален патос на пиесата „Скакалци“ на Ст. Л. Костов.
Снимка: Monte Productions Ltd.
„Влизам в ролята на Руса. В началото тя е по-неугледна, несигурна, после започва да открива женствеността и самочувствието си, докато накрая стига почти до взрив в отношенията със съпруга си, а и със самата себе си. За мен е интересно, че ролята минава и през движение, и през пеене. Композитор е Асен Аврамов, хореограф – Ани Пампулова. А фактът, че Иван е на сцената като музикант, е вълнуващ, защото за първи път сме част от един и същи театрален организъм“, сподели ми за предстоящата премиера г-жа Лечева преди броени дни.
По време на нашата среща си говорихме и за хумора, който не омаловажава сериозното, за близостта, която изисква постоянно присъствие, за нейната нова литературна творба, по която работи в момента, както и за границите, които най-трудно си поставя. Тя ми позволи да надникна в онова, което се крие зад артиста, който не спира да ни доказва как изкуството може да преобрази забързаното ни ежедневие, стига да го пуснем в живота си. Завършихме разговора по традиция с няколко блиц въпроса, с които я върнах в безгрижните дни на детството ѝ, между страниците на любимата ѝ книга и към една от любимите ѝ песни – онази, която би искала всички по света да пеят с пълно гърло.
- „В моя свят няма назад“ и…
- Всеки завой открива нещо ново.
- Песента на моето детство е…
- Мелодийка, която звучеше от една музикална кутийка.
- Най-трудният урок, който научих от родителите си, е…
- Да отстояваш себе си.
- Занимавайки се с класически балет, открих…
Снимка: Monte Productions Ltd.
- Какво е ежедневна дисциплина.
- На театралната сцена не бива никога да…
- Се съмняваш.
- Докато рисувам, често си мисля за…
- За удоволствието от самото рисуване и спокойствието.
- В годините, прекарани в НАТФИЗ, осъзнах…
- Колко богат може да е животът на преживявания.
- Казвам си „По-полека“ винаги, когато…
- Се сетя.
- С Иван съм готова да…
- Живея още един живот.
- Книгата, която не ми омръзва да препрочитам, е…
- „Мери Попинз“.
- Ако бях се родила в Холивуд, щях…
- Да пея на Бродуей.
Снимка: Monte Productions Ltd.
- Изпращам лятото с…
- Благодарност.
- Лавината, която ми се иска да залее света ни, е…
- „Високо, високо, високо, Високо застани. Над завист и обида, Над дребните сплетни…“.