„Какво се е случило с гимназистите от Ийст Хайленд след тяхното завършване и какви са техните надежди и страхове вече като пораснали личности в обществото?“ - отговорите на тези въпроси ни разкрива американският режисьор и актьор Сам Левинсън в дългоочаквания трети сезон на „Еуфория“, чийто първи епизод вече е достъпен в HBO Max.
Четвъртият най-гледан сериал в стрийминг платформата от 2004 г. насам - след „Игра на тронове“, „Последните от нас“ и „Къщата на дракона“ - се завърна след четири години пауза с истински гръм и трясък, предизвиквайки море от коментари. Последните два дни наблюдаваме ясно разделение сред феновете по отношение на продължението на историята, която впечати милиони със своя задълбочен фокус върху представите на поколението Z за физическата интимност, наркотиците и психичното здраве. Слаб сценарий, странно развити персонажи, резки промени в кинематографията - или просто високи очаквания без капка аналитичност? Това е въпросът, който се въртеше в главата ми малко преди да разбера защо Зендая определя снимките на новия сезон като „вихрушка“. Тя се връща към ролята на Ру, която ѝ донесе две награди „Еми“, „Избор на критиците“ и „Златен глобус“ за най-добра главна женска роля в драматичен сериал.
Снимка: HBO
Първите кадри от премиерния епизод на „Еуфория“ ни отвеждат някъде между Мексико и САЩ, където героинята ѝ прави всичко възможно да оцелее насред пустошта малко преди да се върне в реалността - там, където урежда старите си дългове с наркодилърката Лори (Марта Кели). След като завършва гимназия, Ру става нейно муле или с други думи - младото момиче пренася балони, пълни с наркотици, в стомаха си от локация до локация, надявайки се, че никой от тях няма да се спука внезапно и тя да умре на място. Проследявайки нагледно целия процес на това как фентанилът се внася контрабандно в САЩ и комуникацията между различни подземни среди, бързо си дадох сметка, че борбата със зависимостта на Ру престава да движи действието в сериала и вече е изместена от криминални линии, които ще ни държат под напрежение дълго време.
„Какви са дългосрочните ти планове?“ - пита я Лекси Хауърд (Мод Апатоу), малко преди да обясни, че изкуственият интелект много скоро ще унищожи много от нашите професии и как няма време за телефонни разговори, дори с най-любимия си човек, тъй като работи седем дни в седмицата за холивудски вечерен сериал. Прилежна ученичка като дете, тя продължава да бъде перфекционист и след завършването на училище. Тя не спира да търси одобрението на околните и бяга от проблемите си с все повече задачи. Като се замисля, нейното поведение е все по-често срещано в съвременното ни общество, в което, потънали в забързаното ежедневие, все по-често си намираме оправдания да ограничаваме времето с близките си - нещо, което без дори да осъзнаваме, рано или късно ни застига и може да доведе до фатални последици.
Снимка: HBO
Ярък пример за мен в това отношение е сестрата на героинята Каси Хауърд (Сидни Суини), която в желанието си да привлече внимание е готова да прекрачи всички наши представи за морални граници. В продължението нейният образ е може би най-слабо еволюиралият сред всички като личност, особено ако го сравним с персонажите на близките ѝ в сериала - Нейт Джейкъбс (Джейкъб Елорди) и Мади Перес (Алекса Деми), които вече имат по-отговорни професии и се опитват да градят бъдещето си „по трудния начин“ - с много часове работа. След гимназията русокосата изкусителка, въпреки че е видимо презадоволена както в битов, така и в любовен план, не спира да търси начини да печели пари чрез провокативно съдържание в социалните мрежи, като дори ѝ хрумват още по-доходоносни идеи, които са силно критикувани от феновете на сериала.
С всеки от персонажите в продукцията Сам Левинсън прави дисекция на крайните състояния, през които всеки от нас може да премине само и единствено за да изпита поне една минута „Еуфория“. От първия до последния епизод на сериала наблюдаваме впечатляващи образи, задълбочено и психологически изградени от самите актьори. Те анализират с изключителна категоричност човешката психика, моделирана от комплекси и страхове, породени най-вече от липса на любов. Неслучайно след първия сезон на сериала главните действащи лица се превърнаха в едни от най-търсените имена в Холивуд. Към днешна дата талантът им блести в множество продукции, а те често биват сравнявани от киноманите с легендарни фигури като Мерилин Монро, Дороти Дендридж, Марлон Брандо, Одри Хепбърн и Джийн Сибърг.
Сезон 3 определено обещава отново да разкрие потенциала на героите, но на фона на една по-различна атмосфера. С преминаването към криминална тематика емблематичните блясъци по лицата изчезват, а хипнотичната модерна поп-електронна музика на Labrinth е заменена от специфичното, величествено кинозвучене на Ханс Цимер, което засега не успява да подчертае достатъчно въздействащо „еволюцията“ на историята. Сценарият обаче, изпълнен отново с добре балансиран хумор и сериозност, както и в предходните сезони, до голяма степен компенсира това. Ако погледнем отвъд буквалността, ще видим, че той поставя повече от всякога на преден план темата за отговорността на нашите избори и представите за добро и зло в съвременния свят, в който те все повече губят своето значение.
„Еуфория“ се завръща след четири години с много различна концепция, за да ни покаже, че светът се променя и ние заедно с него – и че това е най-естественият път на човешкото развитие. Екипът на сериала ни потапя отново в своята силно изкривена реалност, но този път целта е по-скоро да ни замисли, отколкото просто да ускори пулса ни. Първите красиво заснети и разтърсващи картини, в които сцените с наркотици, проституция и кръв са оцветени в суров реализъм, определено разбуниха духовете и предизвикаха „вихрушка“, от която ме побиха тръпки. Дали обаче ще успеят да задържат вниманието ни с всеки следващ понеделник – предстои да разберем до края на май, когато ще настъпи краят на ерата „Еуфория“.
