Той се нарежда в топ 5 най-издавани класически български автори и дори заема първо място заедно с Ран Босилек, ако говорим за детска литература.
Ангел Каралийчев няма нужда от псевдоним – името му е запомнящо се, притежава голям талант, има бурен живот и творчество, което остава сякаш недооценено. Всеки знае името му и почти всеки има негови произведения в дома си, но творческият път и съдба на този наш автор сякаш остават извън вниманието на аудиторията.
По повод
123 години от рождението на тази забележителна личност
днес си припомняме любимите ни негови произведения, едновременно с това, надниквайки в творческата му и житейска биография.
Снимка: Българска история
21 август 1902 година в тогавашното село (днес град) Стражица, област Велико Търново се ражда Ангел Каралийчев. Родителите му се занимават със земеделие. От малък Ангел им помага в полската работа. От своята баба той слуша много народни приказки, от майка си научава множество народни песни, което неусетно го запознава с родния фолклор още от най-ранна детска възраст.
Първо стихотворение
През своите ученически години Каралийчев непрекъснато чете книги.
През 1919 година писателят издава първото си стихотворение – „Орелът“, публикувано в списание „Ученическа мисъл“. Чрез изданието той се запознава с Никола Фурнаджиев, който по това време също е негов сътрудник, но учи в еленската гимназия. Дружбата между двамата творци се запазва до края на дните им. Младите писатели, заедно с още няколко свои приятели, издават литературния сборник „Лорелай“. Едва успяват да съберат пари за хартията на печатаря, а за да получат известна отстъпка, сами въртят печатната машина на ръка.
Снимка: Facebook
Сборника „Ръж“
С пари, взети назаем, през 1924 г. Ангел Каралийчев издава и първата си поема „Мауна Лоа“. Въпреки че интересът към нея е слаб, той не спира да твори. Издава някои свои стихотворения в списание „Нов път“. Тези негови творби са характерни за лиричната му проза от този период.
Истинският пробив на Каралийчев е със сборника „Ръж“ от 1925 година.
В него авторът предлага нова структура на повествованието, която влиза в разрез с класическите образци. Книгата „Ръж“ е приета добре от критиката. Тя може да се смята за своеобразен връх в творчеството на Каралийчев. „Ръж“ е вдъхновена от септемврийските събития.
Снимка: Хеликон
Ран Босилек открива таланта му на детски писател
Една от съдбовните срещи на младия писател е тази с Ран Босилек, който го насочва към писането за деца. Ран Босилек му споделя, че е прочел книгата „Ръж“ и
смята, че от него ще излезе добър детски писател.
По това време Ран Босилек е редактор на списание „Детска радост“ и предлага на Каралийчев да напише нещо за детската аудитория. Така се ражда „Житената питка“ и от този момент Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на детската литература.
Издание от 1976 г.
Повестта „Ането“
Повестта „Ането“ (1938; 1966; 1976; 1985; 1999), преиздавана до ден днешен, Каралийчев завършва след смъртта на дъщеричката си Ани, която си отива преди да навърши две години. Това е само един от големите обрати в живота му.
В края на 20-те години писателят се влюбва в актрисата Вела Ушева. Връзката им започва бурно. Писателят е толкова ревнив, дори от вниманието на феновете ѝ, че поставя на Вела ултиматум – да избере или своята кариера, или него.
Снимка: Държавна агенция „Архиви“
Тя избира кариерата. В емоционален срив,
той решава да сложи край на живота си
пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка.
След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. Така тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1931 година двамата сключва брак, който продължава над 40 години до смъртта на писателя.
През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират още преди да навършат 2 години. Каралийчев е особено съкрушен след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Така завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга „Ането“.
„Тошко Африкански“
Снимка: Софтпрес
„Тошко Африкански“ е детска повест, която е една от най-известните творби на Ангел Каралийчев и разказва за приключенията на пакостливо и шумно маймунче.
В повестта героят е представен като малко, палаво и непослушно маймунче, което често попада в комични ситуации и предизвиква забавни приключения. Книгата е популярна сред децата и е част от българската литература за деца.
„Тошко Африкански“ е сред книгите на Ангел Каралийчев, които са като че ли писани за деца, но са написани и за големи хора. В тях се усеща и философският му поглед за живота и неговите настроения.
Снимка: Държавна агенция „Архиви“
„Приказен свят“
Една от най-обичаните книги на Ангел Каралийчев е „Приказен свят“. За нея посмъртно през 1974 г. писателят получава Почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
В „Приказен свят“ (1930) и „Български народни приказки“ (1948) са събрани най-известните приказки на писателя, които са обичани от поколения читатели и до днес.
Снимка: Държавна агенция „Архиви“
Негови приказки са още „Който не работи, не трябва да яде“, „Тримата братя и златната ябълка“, „Тримата юнаци“, „Майчина сълза“ и др.
Завършваме с два любопитни факта:
Творбите на Ангел Каралийчев са преведени на близо 50 езика.
Той, съвместно с Матвей Вълев, създава първата радиопиеса „Крилата помощ“ (1938), излъчена в България по Варненското радио през 1938 г.
