Разходка до Музея на розата в Казанлък

Наричат я царицата на цветята. Тя е роза. Красива, ароматна, разноцветна, но и с бодли. С това уникално цвете могат да се произведат хиляди продукти - от прекрасния мирис - парфюми, от полезните свойства - козметика, от вкусната нотка - сладко и напитки. Първата музейна експозиция за казанлъшката роза е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в Музей на розата, който е уникален в световен мащаб. Днес той е средище за много български и чуждестранни туристи, а в него откриваме интересни факти за розата  като символ, като продукт и като вдъхновение. Снимка: muzei-kazanlak.org Сред най-забележителните експонати са тези, свързани с развитието на розопроизводство и с търговията на розово масло. Един такъв е първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, създадена през 1907 г. от Христо Яръмов. Той е немски възпитаник, химик и изследовател. По онова време розовото масло е било основно препитание за много хора, затова са се появили и много

опити за фалшифицирането му.

Добавяли са се само няколко капки от есенцията на розата и се е използвало маслото на други цветя със силен аромат, за да се създаде по-голямо количество с по-малко цветове. Яръмов се е борил именно срещу това и с лабораторията, която е създал  е разпознавал фалшификатите.

А как розата е стигнала до България?

Това цвете е пренесено у нас от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, царицата на цветята намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина. Интересен факт е, че корените на розата достигат до 5- 7 метра дълбочина. Снимка: printerest.com

Чували ли сте за думата конкума?

Това е съд за съхранение на розово масло. Другото по-известно наименование е мускалче - шишенце от стъкло или метал. Със сигурност тях ги свързваме и с Бай Ганьо - героят на Алеко Константинов, който също е искал да продава с хитрост есенцията от розите. Тук има и розоварни - съдовете, чрез които се създава течното злато - есенцията на розата. Розовото масло, произведено у нас, е вечно, не се разваля, остава трайно през годините, когато не е примесено с други цветни масла. А защо само у нас? Защото съчетанието на почвите и климат допринасят за това и е специфично за етерично- маслени култури производство. Това е типично за района на Казанлък и Карлово. Наименованието роза Дамасцена идва от Дамаск, защото се смята, че родината на маслодайната роза е от Сирия. Българското розово масло

печели златни медали на световните изложения

във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893). В Музея на розата можете да се насладите и на гостуващи изложби. Цветето има важно място и във фолклора ни - в самите шевици на народните ни носии са вплетени различни бродерии на розовото злато. Символът на розата у нас е национален - тя дори има и християнско наследство, защото често се изобразява на иконите на Св. Богородица, което се свързва с идеята за невинността и обичта в религиозната култура. Също така и на олтарите в църквите. Снимка: complexlazur.com Празникът на розата всяка година се организира през първия уикенд на юни. Можете да се насладите на процеса на розобера, на аромата на цвета и да видите красиви българи в носии, които се грижат за розовия цвят. А съвсем скоро „Дом на розата", посветен на знаковата за България Долина на розите, ще бъде изграден и в София. Той ще представя историята и богатството на Розовата долина на местните и чуждестранните туристи.