Кънтри Джо Макдоналд, хипи рок звезда от 60-те години, чиято песен „I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag“ се превърна в химн на протестиращите срещу войната във Виетнам и акцент на музикалния фестивал „Уудсток“, е починал на 84 години, съобщава AP.
Макдоналд, който свиреше с групата си „Country Joe and the Fish“, издъхна в Бъркли, Калифорния. Причината за смъртта са усложнения, свързани с болестта на Паркинсон, съобщи съпругата му Кати Макдоналд, с която са били женени 43 години.
Рок певецът беше дългогодишен участник в музикалната сцена на Бей Ериа, където негови колеги бяха Grateful Dead, Jefferson Airplane и някогашната му приятелка Джанис Джоплин. Той написа или съавторства стотици песни – от психеделични джем сесии до рок парчета с влияние от соул музиката – и издаде десетки албуми. Но най-известен беше с блус песента, която написа за по-малко от час през 1965 г. – годината, в която президентът Линдън Джонсън започна да изпраща сухопътни войски във Виетнам.
„I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag“ беше подигравателна възхвала на войната и ранната, безсмислена смърт.
Когато написва песента, Макдоналд е лидер на новосъздадената група „Country Joe and the Fish“ и добавя специалния рефрен „F-I-S-H“ преди изпълнението: „Дайте ми F, дайте ми I, дайте ми S, дайте ми H.“ Когато се появява на фестивала „Уудсток“ през 1969 г., групата вече е на ръба на разпадането, а скандирането е заменено с друга четирибуквена дума, започваща с „F“. Макдоналд се изявява пред стотици хиляди души, много от които пеят заедно с него – момент, запечатан в документалния филм „Уудсток“, излязъл на следващата година.
„Някои хора намекваха за мир и други неща това събитие, но аз говорех за Виетнам“, казва Макдоналд пред AP през 2019 г. Той нарече песента „израз на гнева и разочарованието ни от войната във Виетнам, която ни убиваше, буквално ни убиваше“.
Това парче го направи известен, но доведе до правни и професионални последствия. През 1968 г. Ед Съливан отменя планираното участие на „Country Joe and the Fish“ в своето шоу, когато научава за новия начален възглас. Скоро след „Уудсток“ Макдоналд беше арестуван и глобен за използването му по време на шоу в Устър, Масачузетс, което допринася за ускоряването на разпадането на групата.
През 2001 г. дъщерята на покойния джаз музикант Едуард „Кид“ Ори съди Макдоналд, твърдейки, че мелодията на песента му много прилича на джаз инструментала на Ори от 20-те години „Muskrat Blues“. Окръжен съдия в Калифорния се произнася в полза на рок изпълнителя,
позовавайки се отчасти на „неразумното“ забавяне между издаването на песента и завеждането на делото.
Макдоналд продължи да прави турнета и да записва албуми десетилетия след „Уудсток“, но остана свързан с края на 60-те години – период, към който открито копнееше в рок песента си от края на 70-те „Bring Back the Sixties, Man“. Албумите му включват „Country“, „Carry On“, „Time Flies By“ и „50“, а той продължава да пише протестни песни, като най-известната от тях е „Save the Whales“ от 1975 г.
Въпреки че е известен с антивоенната си дейност, Макдоналд признава, че има противоречиви чувства по отношение на Виетнам. В края на 50-те години той служи в морската пехота в Япония и се идентифицира както с протестиращите, така и с тези, които служат в чужбина. През 90-те години помага за организирането на изграждането на мемориал на ветераните от Виетнам в Бъркли, който е официално открит през 1995 г.
Кънтри Джо Макдоналд е роден на 1 януари 1942 г. в столицата Вашингтон, а израства в Ел Монте, Калифорния. Син е на бивши комунисти, които го кръстили на Йосиф Сталин и го насърчавали да обича музиката и да се идентифицира с работническата класа. Още като тийнейджър започва да пише песни, свири достатъчно добре на тромбон, за да води маршируващия оркестър на гимназията си, и сам се научава да свири фолк, кънтри и блус песни на китара.
След като се завръща от военноморските сили в началото на 60-те години, посещава колеж в Лос Анджелис, но скоро се премества в Бъркли и се потапя във фолк музиката и протестите срещу войната във Виетнам.
През 1965 г. сформира групата „Country Joe and the Fish“ с колегата си певец и китарист Бари „The Fish“ Мелтън, към които по-късно се присъединяват Брус Бартол, Дейвид Бенет Коен и Гари „Chicken“ Хирш. Името е предложено от издателя на списание Юджийн Денсън, който цитира думите на Мао Дзедун, че революционерите са „рибите, които плуват в морето на хората“.
Макдоналд е наречен „Кънтри Джо“, защото Денсън е чул, че Сталин е бил известен като „Кънтри Джо“ по време на Втората световна война.
Подобно на „Jefferson Airplane“, „The Byrds“ и други групи, „The Fish“ еволюира от фолк към фолк-рок и ейсид рок. Дебютният им албум „Electric Music for the Mind and Body“ излиза през май 1967 г. и включва хита „Not So Sweet Martha Lorraine“, заедно с многобройни дълги импровизации. Месец след излизането на албума те се появяват на Monterey Pop Festival – първото голямо рок събитие и връхна точка на така нареченото „Лято на любовта“.
