„Истинската дестинация никога не е място, а нов начин да гледаме на света“, пише Хенри Милър в мемоара си „Биг Сур и портокалите на Йеронимус Бош“ от 1957 г. Можем ясно да видим отражението на този цитат в творчеството на някои от великите художници, белязали завинаги историята на изкуството. Често техните пътувания не са били начин просто да се откъснат от ежедневието, а да открият непозната от себе си страна и да се вдъхновят за нови креативни експерименти. В следващите редове ви разказваме как любимите места за почивка на някои от най-известните артисти са оставили трайна следа в творчеството им.
Едуард Хопър – Кейп Код
„Заставаш на Кейп Код и оставяш цяла Америка зад себе си“. Така писателят и философ Хенри Дейвид Торо описва малкия, но живописен полуостров в югоизточната част на щата Масачузетс. Неслучайно през годините Кейп Код е послужил като вдъхновение за редица известни художници. Един от тях е Едуард Хопър, който открива района през 1930 г., благодарение на съпругата си Джоузефин. Кейп Код се превръща в любимо място за почивка на артистичната двойка, която прекарва там десетки лета.
Снимка: Cape Cod Sunset, 1934 by Edward Hopper / Whitney Museum of American Art
Първоначално семейството живее под наем, но след няколко години Хопър решава да построи къща в тихото градче Труро. По време на престоите си там „художникът на празните пространства“ създава над 100 творби, въплъщаващи оригиналния му поглед към американския начин на живот. „В ранните години той е изключително продуктивен. Обича Кейп Код, красивата светлина и характерната местна архитектура“, отбелязва изкуствоведът Гейл Левин. Интересно е, че Хопър се вдъхновява не толкова от красивите природни пейзажи, колкото от архитектурата на Кейп Код. „Всъщност той не рисува много картини на вълнисти пясъчни дюни. Привлича го архитектурата“, допълва Левин.
Пабло Пикасо – Лазурния бряг
Южна Франция пленява сърцата на безброй творчески личности – от художници като Пол Сезан и Анри Матис до писатели като Скот Фицджералд. Пабло Пикасо също е привлечен от магията на Лазурния бряг. През лятото на 1920 г. испанският художник за първи път посещава градчето Жуан ле Пен, разположено на Френската ривиера, в компанията на тогавашната си съпруга Олга. През следващите години Пикасо продължава да прекарва ваканциите си сред приказните пейзажи на Южна Франция.
Снимка: La Joie de Vivre, 1946 by Pablo Picasso
Началото на Втората световна война прекъсва тази традиция. Художникът посещава отново Лазурния бряг чак през 1946 г. През есента на същата година той остава за два месеца в малкото селище Голф Жуан заедно с новата си любима Франсоаз Жило. Дните им преминават в безгрижна почивка по плажовете, а нощем Пикасо се оттегля в импровизирано ателие в средновековния замък Грималди в близкия град Антиб. Там художникът създава общо 23 картини и 44 рисунки, които впоследствие дарява на замъка (по-късно замъкът е превърнат в музей на Пикасо). Сред най-известните му творби от този период е La Joie de Vivre („Радостта от живота“) – пародия на прочутото произведение на Анри Матис Le Bonheur de Vivre.
През 60-те Пикасо се установява в Мужен (недалеч от Кан), където се обкръжава със забележителни артисти, сред които Леонора Карингтън, Ман Рей и Лий Милър. Пикасо живее и работи във френския град до смъртта си през 1973 г.
Густав Климт – езерото Атерзее
Едва ли пейзажите са първото, за което се сещате, щом чуете името на Густав Климт. Австрийският художник е известен най-вече със своите иновативни портрети на виенския елит, но творчеството му обхваща и около 50 пейзажа. Почти всички от тях (над 40) са нарисувани край езерото Атерзее, където той прекарва летата си в продължение на повече от 15 години.
Снимка: Schloss Kammer am Attersee III, 1910 by Gustav Klimt
„Тук, във Виена, е ужасно, непоносимо“, оплаква се Климт веднъж на свой приятел. „Всичко е пресъхнало, горещо, потискащо, а като към това се прибавят и работата, и суматохата – копнея да се махна оттук както никога досега“. Така художникът заменя задушния град с австрийската провинция и черпи вдъхновение от плодните дръвчета, цъфтящите ливади, хълмовете и горите край Атерзее. Там той носи широки, падащи до земята дрехи и запълва дните си с преходи из подножието на планината и с гребане по езерото. Климт прекарва осем лета в страноприемница в Лицлберг, а през 1908 г. се мести на източния бряг на езерото във вила „Олеандър“, където остава още няколко години.
Салвадор Дали – Кадакес
Салвадор Дали е роден във Фигерас, Испания, но близкото рибарско селище Кадакес се превръща в неговото истинско творческо убежище. Като дете той прекарва там летните си ваканции, а мястото оставя траен отпечатък върху въображението му. Маслиновите горички, белоснежните къщи и искрящите морски води оживяват в някои от най-ранните му картини, повлияни от импресионизма.
Снимка: Photo 12 / Alamy
Кадакес не само оформя художествения му поглед, но и променя живота му. През лятото на 1929 г., докато е в семейната вила, 25-годишният Дали се запознава с Гала – жената, която ще стане негова съпруга и муза. Малко по-късно двамата купуват скромна рибарска къща в залива Порт Лигат, северно от Кадакес. С годините те постепенно разширяват къщата и я превръщат в своя емблематичен дом (днес къща музей). Уединението, суровите скали и необикновената светлина са неизчерпаем източник на вдъхновение за сюрреалиста. Неслучайно Дали нарича Кадакес „най-красивото място на света“, където реалността и въображението сякаш се сливат в едно.
