Дълги години Холивуд изглеждаше като територия, запазена почти изцяло за мъжете зад камера. Но към дългата история на киноиндустрията започнаха да се присъединяват имена на жени, които не просто прескочиха тази висока бариера, те пренаписаха правилата на цялата игра. От смелия военен размах на Катрин Бигълоу, превърн я в първата жена с ,,Оскар‘‘ за режисура, през емоционалната прецизност и чувствителност на Грета Гъруиг, до авторския почерк на София Копола и експерименталността на Клоуи Жао.
Тези жени режисьори създадоха някои от най-запомнящите се кино хитове и разшириха представата за това какви истории си заслужава да бъдат разказани. Те доказаха, че женската перспектива не е жанр, а сила, гледна точка и смелост да се говори за власт, идентичност и свобода по един нов начин. Днес влиянието им се усеща не само по резултатите в боксофиса и наградните сезони, но и в самата структура на една индустрия, където все повече жени се осмеляват да творят.
Мая Дерен
Снимка: The Film Makers Cooperative
Родена през 1917 г. в Киев и израснала в САЩ, Дерен никога не се е интересувала от разказването на истории по традиционния начин. Вместо това тя подарява на публиката нещо като сън – един сюрреалистичен и изключително хипнотичен разказ. Най-емблематичният ѝ филм ,,Meshes of the Afternoon‘‘ е дълъг едва 14 минути, но
отваря нова страница в историята на американското експериментално кино.
Режисьорката не се ограничава само до фантастичните елементи. В документалния филм ,,Divine Horsemen: The Living Gods of Haiti‘‘, тя се потапя в съвсем реалните ритуали на хаитянското вуду и представя женската субективност на екран много преди изобщо да съществува език, с който тя да бъде описана. А онова, което прави наследството на Мая Дарен още по-впечатляващо, е фактът, че тя самофинансира, монтира, разпространява и популяризира филмите си десетилетия преди такова понятие като независимо кино изобщо да съществува.
Нанси Майърс
Снимка: Vera Anderson
Нанси Майърс има невероятното умение да превърне всяка лековата на пръв поглед история в разказ с множество емоционални пластове, брилянтен диалог и женски персонажи, които могат да бъдат едновременно забавни, но и комплексни. Преди да се превърне в синоним на легенда в романтичните комедии, Майърс прави своя режисьорски дебют с филма ,,Капан за родители‘‘, следва ,,Какво искат жените‘‘, а с проектите си ,,Невъзможно твой‘‘ и ,,Не е лесно‘‘, тя насочва светлините на прожекторите към персонажи, които
намират любовта дори и след 50-годишна възраст.
По този начин Майърс доказва, че историите, поставящи в центъра на събитията по-зрели жени, могат да бъдат златна мина за боксофис приходи – нещо, което киноиндустрията в Холивуд никога не е подозирала, че ще се случи. Така режисьорката придаде изцяло ново значение на образа на главната героиня и разшири представите на зрителя за това в какви стандарти за красота може да спада тя, и кой има правото да разказва нейната собствена история.
София Копола
Снимка: Rob Latour
В индустрия, обсебена от зрелищни и мащабни продукции, София Копола избра да обърне внимание на неизказаното и да превърне тишината в шум. Още с дебюта си с ,,Обречени да умрат‘‘, тя заяви ясно авторския си почерк – меланхолия и истории, разказни изцяло от женска перспектива. С ,,Изгубени в превода“, Копола затвърди позицията си като един от
най-разпознаваемите гласове в съвременното кино,
а с ,,Мария Антоанета‘‘ тя направи нещо радикално, а именно превърна историческа драма в поп приказка с рок саундтрак и пастелни тонове. Често Копола е обвинявана в това, че киното през нейната призма е прекалено ,,красиво‘‘, но точно в тази красота тя разкрива скуката и изолацията на привилегията. Най-важното обаче е, че режисьорката показа на Холивуд, че не е нужно една история да бъде мащабна и многобюджетна, за да бъде значима.
Катрин Бигълоу
Снимка: Getty Images
Възходът на Катрин Бигълоу в киноиндустрията е повече от впечатляващ. Тя навлезе там, където никой не е очаквал, че едно жена би могла, а именно в екшън жанровете, пропити с тестостерон, във военните драми и трилърите, които доста дълго време бяха запазена територия само за мъже. Шедьовърът на Бигълоу ,,Войната е опиат‘‘, разби традиционната формула на добре познатите военни продукции и то по толкова успешен начин, че ѝ донесе ,,Оскар‘‘ за най-добър режисьор,
ставайки първата жена, получила това отличие.
Характерно за Бигълоу е, че тя създава екшън проекти с ясната цел зрителят да ги почувства, а не просто да ги наблюдава безучастно в комфортната зона на киното. Способността ѝ да навлезе в един жанр, изцяло доминиран от мъже и да разкрие неговите най-дълбоки противоречия, е нейната запазена марка.
Грета Гъруиг
Снимка: Deadline
Започнала като актриса в независими продукции, Грета Гъруиг бързо преминава към писането на сценарии и режисурата, разказвайки истории, които са, колкото искрени, толкова и смели. Режисьорският ѝ дебют ,,Лейди Бърд‘‘ се превърна в култова история за порастването, напомняйки на критиците, че тийнейджърите не са нишова публика, а хора с дълбок вътрешен свят, който заслужава да бъде уважен. Филмът получи
пет номинации за ,,Оскар‘‘
и превърна Гъруиг в едва петата жена, номинирана в категорията за най-добър режисьор. Следващите ѝ проекти включваха успешни заглавия като ,,Малки жени‘‘ и ,,Барби‘‘, който се превърна в най-касовата продукция, режисирана от жена. Истината е, че Гъруиг има уникалния талант да създава истории, които са на пръв поглед много лесни за разбиране, но остават завинаги в паметта на зрителя.
