Виртуозният цигулар се завръща за акустично турне в 14 града веднага след церемонията по коронацията на Чарлс III
-
Това, че Кралят е музикант и меломан, носи допълнително вдъхновение
-
Споделям усещането на Стинг, който се чувства най-щастлив на турне
-
Аз съм вайбър вуйчо на деца, заобиколени от много обич
Васко Василев е артист с глобален успех и момчешки чар. От породата рядко добри човеци, които светят сред музикалните звезди с ярка светлина, но никога не губят битката с гравитацията за сметка на публиката. Той е най-младият концерт майстор в историята на Кралската опера в Лондон. Виртуозен цигулар, който разказва истории с всяка изсвирена нота. На 6 май ще поведе оркестърът, поканен да създдае саундтрака за коронацията на Чарлс III.
– Васко, къде те намери новината, че ще бъдеш концерт майстор в оркестъра за коронацията на Чарлс III? Очаквана ли беше за теб тази покана?
– В телефона ми ме намери поканата (смее се). Мисля, че бях в Испания, когато получих мейла. Коронацията е исторически момент и възможността да взема участие е както привилегия и удоволствие, така и огромна отговорност. Това, че Кралят е музикант и меломан носи допълнително вдъхновение.
– За мен беше прекрасна изненада да седна в любимата си книжарница на „Тотнъм корт“ в Лондон. Да отворя биографията на Алън Рикман. И да видя цяла глава, посветена на теб. Как те срещна животът с този гениален актьор?
– Да си призная, бях забравил за тази история и когато някой ми каза, че ме е срещнал в книгата на Алън Рикмън се сетих, че наистина се засякохме на едно Коледно парти, организирано от Стинг. На такива събития човек среща много известни хора, аз не съм много добър в това да помня с кого се запознавам. Бях много приятно изненадан, че съм попаднал в дневниците на този изключителен актьор и прекрасен човек.
– Пътят ти пресича този на Стинг по забавен начин. Не познавайки лично жена му Труди, ти откликваш на поканата й за участие на частно парти с колосален хонорар, без да знаеш за кого ще свириш. Оказва се, че си специална изненада за рождения ден на самия мистър Гордън Съмнър. Какви са спомените ти от този момент?
– Тази история сега е много смешна, но тогава нямах много опит с т.нар. частни партита. Стори ми се най-лесно и тактично да откажа като дам голям бюджет на жената, която искаше да свирим за рожден ден на съпруга й. След като й дадох условията, тя прие без колебание… Разбира се, отидохме, свирихме, а след концерта им разказах логиката си и много се смяхме. Сега мога да кажа, че сме приятели.
– Какво ти допада най-много във философията за сценично дълголетие на артисти като Стинг?
– Лекотата. Стинг е истински рок енд рол човек. След всички тези години кариера, хитове, известност, той все още се чувства най-щастлив, когато е на път и на турне. Напълно споделям това усещане. И колкото повече време минава, толкова повече си давам сметка, че и за мен това е живителната сила.
– Ти си най-харизматичното „цигане“, стигнало до Кралската опера и превърнало се в най-младият концерт майстор в историята й. Какво ти костваше този успех?
– Не знам. Нищо, вероятно. Не си правя равносметки, но като метна едно око през рамо, мисля че не бих променил нищо. Вярвам, че за всичко в живота ни си има причина. Явно лесно съм намерил верният за мен път и се движа с благодарност през живота.
Харесвам детството си, благодарен съм на родителите ми. Съзнателно ценя и възможността да работя в най-престижната институция за класическа музика. Обичам приятелите си и обичам графика си с много полети, хотели, концертни зали. Не искам нищо повече.
– Закачката с „цигането“ идва от номада в теб, от пътешественика без постоянен адрес, който отглеждаш в себе си толкова години. Къде се чувстваш най-комфортно – свирейки бос пред бездомник във Валенсия, на пиадестал пред британската аристокрация, в анимационния свят на Япония?
– Навсякъде ми е добре. Донякъде причината е, че обичам да свиря, а музиката в голяма степен променя хората и ги оставя на чувствителността им. Там всички сме доста еднакви като уязвимост, реакции. По-скоро държа да си запазя това разнообразие – да мога да свиря на различна публика и независимо от контекста. Това е много полезно и за мен, и пази първоначалната причина да искам да съм музикант.
– Кои контрасти на Азия ти импонират най-много на характера и как си почиваш там?
– Обожавам храната там… Както и природата. Хората. Харесвам усещането за „загубени в превода“, което не е само буквално като езикова бариера, а и като народопсихология, отношение, навици. Стремежът ми винаги е бил да създавам приятели, където и да се намирам, да знам как живеят обикновените хора, да опитам да говоря езика ми. Да следвам ритъма им на живот. Никога не съм подхождал като турист, така че когато съм в Токио за повече от 2 дни, аз съм си у дома.
– Семейството ти е разпръснато по всички точки на света. Кое е най-хубавото ви време в годината и имате ли си „сборен пункт Василеви“ някъде?
– Василеви сме покрили каквото можем като континенти. Сборни пунктове да искаш – понякога е Валенсия, друг път Велинград или Горица до Карадере, понякога е Пловдив или София. През годините това ни научи, че единственото важно е всички да са здрави и да са щастливи с избора си, където и да се намират.
– Какъв си като вуйчо, Васко?
– Вайбър-вуйчо (смее се). Снимки, клипове, разговори… Децата растат като гъби и може би скоро сами ще могат да казват какъв вуйчо съм. Аз знам, че са деца с късмет, защото са заобиколени с много обич, внимание и са в непрекъснато приключение с родителите си.
– Веднага след коронацията на Чарлс се прибираш за акустично турне в България. Какъв ще е балансът межу количеството изядена баница, класиката и фламенкото този път?
– Да, оказа се, че след Коронацията е Враца, после Видин, Монтана… Благодаря за този въпрос. Искам да кажа, че ще се радвам да разнообразим менюто (смее се). Миналият път опитахме много нови местни специалитети и няма да скрия, че от сега усещам кулинарно любопитство в себе си.
– Ако трябва да опишеш щастието с три думи, кои ще са те?
– Здраве, музика, път.
Васко Василев ще свири на коронацията на Чарлс III
Фотокредит: Христо Русев/Личен архив