Документален филм за живота на три жени, живеещи под тиранията на талибаните, копродуциран от Дженифър Лорънс, направи своята премиера на филмовия фестивал в Кан.
Фотокредит: REUTERS/Eric Gaillard
Режисиран от Сахра Мани, чиято документалка от 2018 г. „A Thousand Girls Like Me“ разглежда стремежа на сексуално малтретирана жена към справедливост. Филмът имаше за цел да покаже как животът на жените се промени за една нощ под управлението на талибаните.
„Този филм има послание от жените в Афганистан, меко послание: моля,
Фотокредит: REUTERS/Sarah Meyssonnier
Въпреки че представените жени не се познават, всички те са от различни групи, които протестираха срещу талибанския преврат.
В интервю за уебсайта на фестивала в Кан Мани, който сега живее във Франция, каза, че заснемането на документалния филм е трудно и
„Хляб и рози“, показан на специална прожекция в неделя, проследява три афганистански жени в седмиците след завръщането на талибаните на власт през 2021 г. след изтеглянето на американските войски.
Документалният филм е направен от Excellent Cadaver, продуцентска компания, създадена от Лорънс и нейната приятелка продуцентът Джъстин Чиароки. „Първият отговор на Джен беше да намери афганистански режисьор и да им даде платформа“, каза Чиароки пред Hollywood Reporter. Фотокредит: REUTERS/Eric Gaillard
Режисиран от Сахра Мани, чиято документалка от 2018 г. „A Thousand Girls Like Me“ разглежда стремежа на сексуално малтретирана жена към справедливост. Филмът имаше за цел да покаже как животът на жените се промени за една нощ под управлението на талибаните.
„Този филм има послание от жените в Афганистан, меко послание: моля,
бъдете техният глас на тези, които са безгласни
под талибанската диктатура“, каза Мани на премиерата. Тя добави: „Сега, когато жените вече не могат да излизат от къщи без бурка, реших, че трябва да разкажем техните истории.“ Фотокредит: REUTERS/Sarah Meyssonnier
Въпреки че представените жени не се познават, всички те са от различни групи, които протестираха срещу талибанския преврат.
В интервю за уебсайта на фестивала в Кан Мани, който сега живее във Франция, каза, че заснемането на документалния филм е трудно и
