През годините културно-историческите забележителности както у нас, така и в чужбина, са били не просто косвени жертви на войни и политически режими, а техни мишени. България например е претърпяла умишлено премахване на символите от комунистическата епоха, занемаряване и разрушаване на исторически сгради, както и физическо унищожаване на обекти. Причините варират от политически усилия за декомунизация до административни проблеми и занемаряване. Някъде между тях се прокрадва и сянката на войната. Историята помни не една или две истории за последиците от политическата идеология и въоръжените конфликти. Когато режимите идват и си отиват, обикновено първото, което понася удар, е паметта. Камъните, стенописите, храмовете, площадите носят истини, които не всяка власт иска да бъдат запомнени. Кои са едни от знаковите примери, които никога не бива да забравяте?
Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк
Снимка: Информационен център на Министерството на отбраната
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Пред него се провеждат военни чествания, паради, помени и други тържества до Втората световна война.
Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на България (според мирния договор от Сан Стефано).
Мемориалът е засегнат по време на бомбардировките над България
през Втората световна война. След преврата на 9 септември комунистическата власт премахва статуята на лъва, а през 1979 г. мемориалът е окончателно разрушен. На негово място до 2017 г. се извисява паметникът 1300 години България. След премахването му статуята на лъва е върната на старото си място.
Мавзолеят на Георги Димитров
Снимка: Тихомир Пенов/ БТА, архив
Един от символите на тоталитарния режим в България е разрушен след седем дни борба със здравата конструкция на сградата. Това е с ден повече от времето, което отнема да строителите да го изградят. Строежът му започва на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров. В сградата е поставено балсамираното тяло на комунистическия лидер. Така мавзолеят става част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 година. След демократичните промени в страната - на 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани, поясняват от Дарик.
Още преди това обаче сградата е изправена пред сериозна опасност. През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев – Тони подготвя взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация.
Бомбите с часовников механизъм трябва да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности
в държавата. Той и поддръжниците му планирали да взривят и пет важни министерства. В крайна сметка - конспирацията им е разкрита, а те са заловени.
Черната джамия
Снимка: Храм „Св. Седмочисленици”, Facebook страница
Смята се, че джамията е построена от прочутия по онова време архитект Коджа Синан. За неговия произход се спори, но едно от преданията е, че той е българин, роден в Родопите, взет още като дете от родителите му и даден за еничар в Истанбул.
Джамията се нарича Коджа дервиш-Мехмед паша, а също и Имарет джамия, но всички, дори и след превръщането ѝ в православен храм, я наричат Черната (Кара) джамия. Прозвището идва от черния витошки камък, от който е направено минарето ѝ. То пада при едно земетресение през XVIII в. и не е възстановено повече, но името остава. С упадъка на империята, значението на София намалява, турското население постепенно се изселва, издръжката на джамията става непосилна и тя е занемарена - почти изоставена. Около годините на Освобождението е приспособена за склад за муниции, а някогашното медресе е превърнато в затвор с доста мрачна слава. Тук са били
затворени видни български държавници като Петко Каравелов, Димитър Петков, Димитър Ножаров
и др. В двора на джамията е стърчала бесилката на затвора. След провъзгласяването на София за столица на Третото българско царство, градът започва да се развива и нараства. Възниква нужда от църква, която да служи на православните граждани.
Петко Каравелов предлага вместо да се строи чисто нова сграда, която ще изисква огромни разходи, а и ще е еднотипна с други църкви, строящи се по това време, да се преустрои джамията, пише dir.bg.
Къщата с ягодите
Снимка: БТА
Къщата е построена между 1927 и 1930 г. за семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е Георги Кунев. След 9 септември „Къщата с ягодите” е национализирана и бива използвана за нуждите на Румънското посолство. Използвана е и за средище на активисти на ССР. През 1978 г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение.
Откакто съществува, тя често смята собствеността си. Именно смяната на собственика през 2004 води до това тя да остане необитаема и да започне да се руши. Преди дни стана ясно, че
казусът ще има щастлив край.
„С голямо задоволство съобщавам, че след години перипетии сагата с „Къщата с ягодите" е към своя щастлив финал. Министерството на културата съгласува визата за проектиране на обекта. Това решение ни води стъпка напред към запазването на знаковата старина в автентичен вид”, написа във Facebook зам.-министърът Тодор Чобанов. Планира се мястото да се превърне в културен център.
Атентат в църквата „Св. Неделя”
Снимка: Изгубената България
На 16 април тази година се навършиха 100 години от атентата в църквата „Света Неделя” в София. През 1925 г. във въпросния ден в светата обител се отслужва опелото на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистически деец. Тогава група крайнолеви членове на военната организация на БКП взривяват покрива на храма. Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната „мишена“ Цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен два дни по-рано.
Така макар министрите и царят да се спасяват,
общият брой на загиналите е огромен – 213 души, сред които 12 генерали, 15 полковници,
седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати, изтъкват от bulgarianhistory.org. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, първоначално водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата световна война), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.
Изкуството в чужбина по време на война и политически вихрушки
В отговор на широко разпространеното унищожаване на културното наследство, причинено от войните, през 1954 г. ЮНЕСКО приема Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Идеята ѝ е да създаде първата всеобхватна международна рамка за опазване на паметници, произведения на изкуството, ръкописи и други значими ценности. Тя се прилага както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт, като гарантира, че културните обекти и предмети се съхраняват, уважават и защитават от унищожаване, злоупотреба или разграбване. Спазва ли се тя обаче?
Украйна
Снимка: Valentyn Kuzan
Към 25 юни 2025 г. ЮНЕСКО е потвърдила щети по 501 обекта следствие от въоръжение конфликт между Русия и Украйна. Сред тях са:
- 151 религиозни обекта
- 34 музея
- 262 сгради с исторически и/или художествен интерес
- 33 паметника
- 18 библиотеки
- 1 архив
- 2 археологически обекта
В черната статистика попада центъра на Лвов, защитен от ЮНЕСКО, където през септември миналата година седем души загиват и седем културни паметника са повредени при руски ракетен удар. Дни по-рано местният исторически музей в Гуляйполе от 19 век е унищожен от обстрел, заедно с 18 000 артефакта, съобщават от Асоциацията на музеите.
През последните три години украинските власти твърдят, че Кремъл е създал сложна „мрежа“ за разграбване, за да прехвърли хиляди музейни предмети на руска територия. Въпреки че истинският брой е невъзможно да се изчисли, се смята, че
стотици хиляди артефакти са били откраднати от повече от 40 музея
в окупирани или бивши окупирани територии.
Според информацията в мрежата точно преди Херсон да бъде освободен от украинските сили през ноември 2022 г., руските войски изнасят цели колекции от Художествения и Регионалния музей в града и националните архиви на региона. Руските културни институции и музейни специалисти са обвинени, че са играли ключова роля в операцията по разграбването им. Смята се, че много от 11 000-те изчезнали експоната от Херсонската художествена галерия сега се съхраняват в Централния музей на Таврида в Симферопол, чийто директор Андрей Виталиевич Маглин беше санкциониран от ЕС и Швейцария миналата година.
Ивицата Газа/ Палестина
Снимка: Mohammed Dahman/AP
Към 6 октомври 2025 г. ЮНЕСКО е потвърдила щети по 114 обекта. Сред тях са:
- 13 религиозни обекта
- 81 сгради с исторически и/или художествен интерес
- 3 хранилища на движимо културно наследство
- 9 паметника
- 1 музей
- 7 археологически обекта
Музеят в Рафах е една от първите жертви на войната. Унищожен е при въздушен удар на 11 октомври. По-далеч на изток, на върха на хълм, се намира музеят. Колекцията му се състои от около 3000 артефакта, датиращи от времето на ханаанците, цивилизацията от бронзовата епоха, която е живяла в Газа и в голяма част от Леванта през II век пр.н.е.
Всичко, което остава от музея сега, са
парчета от керамика и счупено стъкло, изхвърлено от прозорците по време на въздушен удар през октомври.
Mathaf al-Funduq, малък музей, открит през 2008 г. и разположен в хотел в северната част на Газа, е повреден от обстрел на 3 ноември, отбелязват от Al Jazeera .
В град Газа - Qasr Al-Basha, датиращ от 13-ти век, е превърнат в музей през 2010 г. от палестинското министерство на туризма. В него се излага колекция от артефакти от различни периоди от историята на Газа. На 11 декември става обект на израелски въздушни удари, които повреждат стените, двора и градините му.
Библиотека в Льовен
Снимка: Университет в Манчестър
Унищожаването на библиотеката в Льовен е една от първите трагедии на Първата световна война, разказват от Университета в Манчестър. През първите дни на военните действия, докато германските сили преминават през Белгия по пътя си към Франция, войските окупират и опустошават историческия белгийски град Льовен. Университетската зала от XIV век и крилото на библиотеката от XVIII век, в което се съхраняват древни ръкописи, са разрушени на 25 август 1914 г. Унищожени са триста хиляди книги и хиляда ръкописа. Това е възприето като
пряка атака срещу науката и културата и предизвика възмущение
сред международните академични институции по целия свят. За съжаление, новопостроената библиотека е унищожена за втори път от германските сили по време на Втората световна война.
Джамии в Босна и Херцеговина
В продължение на почти 400 години в Баня Лука се е издигала османска джамия от 16 век преди да бъде разрушена с експлозиви в нощта на 7 май 1993 г. В продължение на години нейните останки са били търпеливо събирани от сметища и от близката река Врбас с надеждата, че един ден джамията ще бъде възстановена.
На 7 май миналата година реновираната джамия „Арноудия” е официално открита, отбелязвайки 31-вата годишнина от нощта, в която тя и друг религиозен храм са
бомбардирани в акт на етническа омраза,
припомня „Свободна Европа”. Първа е взривена джамията „Ферхат паша” (Ферхадия), обект на културното наследство, който през 1950 г. е обявен за защитен от ЮНЕСКО. Около 15 минути по-късно същата съдба сполетява и джамията „Арноудия”. Мащабното разрушение на двете джамии е изисквало големи количества експлозиви и обширна координация, но извършителите така и не са открити.
Църквите в Румъния
Земетресението на 4 март 1977 г. дава начало на процеса на урбанизация в Букурещ. Николае Чаушеску се възползва от хаоса, предизвикан от бедствието, за да наложи радикален градоустройствен план. Според неговата визия столицата трябва да се превърне в модерен социалистически град с широки булеварди, нови жилищни блокове и централна зона, доминирана от Дома на народа, известен като Двореца на парламента.
В този контекст
църквите – разглеждани от комунистическия режим като „останки от миналото“ –
вече нямат място в градската визия на Чаушеску. По този начин първите разрушения бяха насочени към исторически места за поклонение, много от които бяха съборени без оглед на тяхната художествена или духовна стойност, съобщи bucharest.ro.
Първата църква, разрушена след земетресението, е Biserica Enei - представителен паметник на ранния бранковянски стил. През 1977 г., под претекст за постсеизмични укрепвания, е включена в червения списък на Комунистическата партия. Тя е ценна не само заради възрастта си, но и заради стенописите и архитектурата, характерни за епохата ѝ. Въпреки протестите на Комисията за исторически паметници
Чаушеску нарежда разрушаването ѝ и разпуска комисията, за да елиминира всякаква опозиция.
През този период са разрушени и манастирът Котрочени, църквата Изворът на изцелението, Гергичану и Старата спирея. Всички тези исторически паметници са били неразделна част от духовната идентичност на града.
Статуи на Буда от Бамиян
Снимка: Khan Academy
Създадени през 6 век, Будите от Бамиян бяха две монументални статуи с височина 35 и 53 метра, издълбани в пясъчните скали на долината в централен Афганистан, носеща същото име.
През 2001 г. са унищожени от талибаните.
Въпреки че ислямът става доминираща религия в региона, тези будистки паметници все още са неразделна част от афганистанската история и са източник на национална гордост, а тяхното унищожение се счита за голяма загуба за много афганистански граждани. През 2003 г. долината Бамиян е обявена за обект на световното културно наследство, но вече нанесените щети са необратими.
