Напоследък кражбите на произведения на изкуството в световен мащаб сериозно зачестиха, което ни подтикна да се замислим дали подобни нагли и дръзки обири не са се случвали и на територията на България. Оказва се, че не само има, а за моя изненада – някои от тях са достойни за филм. Понякога той може да носи името „Да изчезнеш за 60 секунди”...Е, ако трябва да бъдем по-точни, са били по-скоро 180, но разбирате какво имаме предвид. В други ситуации случилото се може да бъде определено и като „Перфектен обир” – лесна задача, която няма никакви последствия за извършителите. А това, което обединява всички обири, е дързостта на извършителите. Днес се разравяме в прашните криминални „архиви” и ви разказваме повече за тях.
„Свинарка“ на Златю Бояджиев
Снимка: Национална галерия
Картината изчезва през юли 1994 г. от Националната художествена галерия, пише „Площад Славейков”. Докато всички гледат световното по футбол, крадецът се качва по водосточна тръба и си тръгва с прочутата творба на пловдивския художник и още четири платна на Майстора. След като е заловен, признава, че е пласирал картините за 30 хиляди долара. В крайна сметка няколко месеца по-късно те са открити в колекционер.
Археологически музей в Пловдив
Снимка: БГНЕС
На 4 април 1995 г. между 12 и 13 часа двама немаскирани мъже звънят на вратата на Археологическия музей в Пловдив. На място е само охранителят, който им отваря и по-късно бива нападнат. Там са, за а открадват ювелирно изработен шлем-маска от желязо и сребро, датиран от 1 век след Христа. Експонатът е открит през 1905 г. при разкопки от погребална могила от трако-римската епоха в квартал „Каменица”.
Престъпниците разбират витрината с тока на обувката на пазача, след което изчезват.
Полицията пристига след 3 минути, но от крадците няма и следа – на място е само раненият охранител. Мистерията с изчезването на артефакта така и не е решена в продължение на 21 години. Едва през 2015 г. - при разследване на канал за трафик на антики е арестуван търговец, който носи няколко предмета в себе си. Опитвай се да избегне обвинения, докладва за шлем, скрит в таен шкаф – оказва се същият, откраднат преди десетилетия. Година по-късно шлемът е върнат на Регионалния археологически музей в Пловдив от ДАНС.
Музей „Абритус” в Разград
През 1996 г. крадци нахлуват в културната институция през вентилационна шахта и отмъкват бронзов шлем от 1 век. Случаят се разплита съвсем случайно, когато български учен, който бил командирован на археологически конгрес в Германия, видял реклама на похитения артефакт в каталога на частен колекционер. Той бил предназначен за продажба. Той сезира органите на реда и след намесата на ИНТЕРПОЛ шлемът е конфискуван от новия си притежател и върнат в музея, разказва авторката Ирена Григорова в своя канал в Youtube „Прастари времена”.
Фонд „Нумизматика” на Историческия музей във Велико Търново
Снимка: Вестник „Борба”
След дръзка кражба в старопрестолната столица изчезват 11 169 монети на стойност над 1 млн. долара. Липсват още 3 печата, 38 пръстена, 3 сребърни кръста, обици и наушници на стойност над 250 000 долара. Как са успели крадците да стигат до фонда? – Използват дълга стълба и малък прозорец в задната част на сградата. В хода на разследването се разбира, че
ключът за фонда е бил подправен и до него са имали достъп няколко души.
Обирът е извършен в момент, когато трябва да се преброят всички налични монети във фонда, което се струва изключително подозрително на разследващите. В хода на разследването те стигат до няколко мъже, които, оказва се, са били изключително добре подготвени за кражбата. Разполагат с техника, която може да заглуши честотата на СОТ и да отваря дистанционно врати и сейфове. Твърди се, че групата е планирала да обере и няколко банки. В крайна сметка са намерени 700 от монетите и 300 от предметите. Делото срещу извършители приключва само за 1 ден. Обвинените не признават вината си и получават условни присъди и глоба за тримата в размер на 5 500 лв.
Колекция на Григор Василев
През 2007 г. наследничките на Григор Василев уведомяват полицията за кражба на близо 40 картини от известната му колекция. Липсват творби на Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Сирак Скитник, Атанас Тасев, Руска Маринова, Константин Щъркелов, Данаил Дечев и други български автори. Пет години по-късно, три от откраднатите картини – „Лебеди“ на Никола Петров, „Ресторант в градина“ на Атанас Тасев и „Портрет на Мара Василева“ на Руска Маринова са
предадени в полицията от „колекционер и галерист“.
Междувременно година по-рано „Лебеди“ е участвала в изложба в СГХГ, посветена на 130-ата годишнина от рождението на автора ѝ. Още по интересна е историята на четвъртата открита малко по-късно картина. След кражбата „Автопортрет“ на Константин Щъркелов е продадена на публичен търг. По-късно попада на изложба във Варна, дори е на плаката на изложбата, минава през известен бизнесмен, а оттам се оказва в антикварен магазин на централна столична улица, където вече е забелязана от полицията.
Общинска галерия в Нови Пазар
Снимка: TV Shumen
Пак през 2008 г. е установено, че от общинската галерия в Нови Пазар липсват 9 акварела на проф. Васил Стоилов и още 86 графики на наши майстори – Румен Скорчев, Илия Бешков, Светлин Русев. След напускането на тогавашния уредник Марина Персенгиева, новият забелязва, че в един от акварелите липсва детайл. Свиканата комисия установила, че 10% от фонда на галерията е заменен с фалшификати. Оказва се, че Персенгиева е поръчала копия на картини на местен самоук художник и ги е поставила на мястото на оригиналите (оценени общо на 40 хил. лв.), които е продала на галерия във Варна. Графиките са били подменени с качествени ксерокопия. От галерията ги купил софийски колекционер, който пък ги предложил на аукцион в София. В края на 2015 г. вече бившата уредничка беше осъдена на 3 години лишаване от свобода условно.
Музей в Бяла
Снимка: byala.bg
Общо 20 години затвор получават обирджии, измъкнали ценни експонати от музея в русенския град Бяла. Колекционер на антики и две уреднички отговарят пред съда за кражба на експонати за 467 334 лева от музей „Освободителна война“- гр. Бяла. Окръжният съд в Русе призна и тримата за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения. Тошко С. е осъден на 8 години лишаване от свобода, а Димитрина М. и Татяна Й. получават по 6 години затвор. Обвинението срещу тях гласи, че в периода 2008 г. - 3 октомври 2013 г.
изнасяли музейните експонати и ги заменяли с техни копия,
припомня „168 часа”. Сред откраднатото имущество са две пушки Крънка, две карабини Бердана, пушка Бердана, ценни униформи, 9 фотографски репродукции на оригинални картини и гравюри, емайлирана музейна указателна табела на руски език и други.
„Работник с лопата” на Петър Дочев
Снимка: Съюз на българските художници
Необикновени приключения в духа на „Беднякът-милионер“ преживява през 2013 г. произведение на работилия по време на социализма художник Петър Дочев. Неговите сюжети често са работнически, но стилът му е доста по-интересен от соцреализма. Наследниците на Петър Дочев съхранявали картината му „Работник с лопата“ в сервизно помещение между етажите на блок в столичния квартал „Младост“. Един ден
бездомник се натъкнал на нея, докато си търсел място за преспиване, откраднал я
и се опитал да я пласира в няколко антикварни магазина, но не срещнал интерес. Успял да вземе за платното 20 лв., а новият му собственик се опитал да го предлага на битака, но безуспешно. Произведението дълго служело за покривало на колата му. За щастие, историята има щастлив край - полицаите намират картината и я връщат на собствениците ѝ.
Майстора и Димитър Киров
Годината е 2018 – в дните около коледно-новогодишните празници от частен дом на наследник са взети картини на Майстора и Димитър Киров. Заподозрените – и двамата с предишни присъди за кражби, са задържани и са направили самопризнания. Намирането на картините и крадците започва, след като купувачът на едно от платната го предава доброволно в полицията. Останалите творби са намерени у двама антиквари – Божидар Нейков и Атанас Йончев (Наско Дългия). Заподозрените за кражбата твърдят, че са действали по поръчка на Дългия. Той също е отдавна в този бизнес и също е лежал в затвора. Отрича, че е поръчал кражбата – твърди, че крадците сами са му предложили картините и искали за тях повече, но им платил 2900 лева, защото сделката му се видяла много апетитна.
