„Години, години“ – по хиляди сцени, срещи, спечелени награди. С неподражаемия си тембър и дълбоко емоционалните си изпълнения Богдана Карадочева омагьосва поколение след поколение – у нас и по света. Тя кара хиляди дами да запеят „напук на света и на времето, на колелото, дето всичко върти“ със своята специална селекция от песни „Само за жени“, а техните кавалери да станат от местата си, да ги поканят на танц, за да им припомнят, че с всеки следващ ден избират да остаряват заедно – „бавно, неусетно почти“.
„Както хората, така и песните имат своя късмет – никога не знаеш дали ще се харесат на публиката, колкото и добри да ти се струват“, сподели ми госпожа Карадочева преди дни по време на нашата среща.
След дълги часове работа с едни от най-добрите композитори – „поети“, както сама ги нарича – и безброй изяви на сцената, растейки в музиката редом до трудни за описване с няколко думи имена като Емил Димитров, Васил Найденов и съпруга си Стефан Димитров, тя не съжалява за нищо. Дори за най-голямата си неспечелена професионална битка – поканата да пее в една от най-големите зали в Париж, която била принудена да откаже заради политическите условия в България. „Ако имах възможност да изживея живота си отново, бих го направила по същия начин“, призна ми тя.
За таланта, който няма възраст, и нейните „Неизпети песни“ – разберете какво още сподели голямата Богдана Карадачова пред Art Portal News само часове преди рождения си ден ТУК. Преди обаче да върнете времето назад с един клик научете с какво друго изкуство се е занимавала тя освен пеенето и какво казва на внуците си всеки ден. Всичко това ни разказва в БЛИЦ интервю.
- Да бъдеш Богдана Карадочева означава …
- Да бъда такава, каквато съм - с недостатъците и качествата си.
- Ако не бях избрала музиката, щях да …
- Нищо друго не бих правила. На три години моите родители са ме водели тайно на опера, защото не пускали малки деца. Още тогава съм казвала, че искам да стана певица. Когато мама почина, спрях да пея и започнах да рисувам, но рисунките ми бяха ужасни и ги сложих на тавана. Беше много странно, но някой ги беше откраднал, което за мен беше страшен комплимент.
- Най-ценният урок, който запомних от баща ми, е…
- Да вярвам в Бог.
- Най-ценната човешка ценност е….
- Добротата.
- Хубавата песен се разпознава по…
- Музиката и текста.
- „Не в думите е щастието“, а в….
- В живота.
- Докато „Отива си живота“...
- Духът ни е млад.
- „В театъра“ откривам…
- Много смисъл и много таланти.
- Последната прожекция, която си купих билет…
- Филмът за Мими Николова – „Синьо“.
- Любимото ми място за четене е…
- Леглото.
- На внуците си казвам…
- Всеки ден, че ги обичам.
- Намирам смирение само и единствено когато…
- Някой ме оскърби – затварям се и се смирявам, докато отмине.
- „Само един живот“ не е достатъчен…
- Да свършим работа си.
