Полковник Серафимово е малко селце в Южна България, а всъщност цял един свят, сгушен в „планина, която има памет и събира поколенията”. Притегателната сила на Родопите трудно може да бъде обяснена на някого, който никога до момента не е стъпвал там…при това го казвам с ясното самосъзнание на човек, израснал в този край на България. Ароматът на бор и билки, историята, пропита в земята, дори и полъхът на вятъра е някак различен – ухаещ на свобода. След като научихте всичко това, вече знаете и защо именно Родопите са едно от главните действащи лица във филма на Татяна Пандурска – „Диви ягоди”, създаден по книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето” и представен пред българската публиката в рамките на кино-литературния фестивал „Синелибри”.
Докато творбата разглежда житейските неволи, през които преминават столетниците, избрали планината в Южна България за свой дом, сценарият на филма (дело на Татяна Пандурска и Дечо Таралежков)
се съсредоточава само върху една сюжетна линия – макар и такава с много „разклонения”.
Запознаваме се с историята на 102-годишната баба Дафина, която вече е покойница. За това пък внучка ѝ Дафни, изиграна от Ванина Кондова, се завръща от Щатите в България – уж за да продаде завещаната ѝ къща, а всъщност - да научи повече за своя произход.
Кадър от „Диви ягоди”
Пристигането ѝ у нас е белязано от лъжа, която може да ѝ попречи да стигне до отговорите на въпросите, които цял живот са я измъчвали. Братовчед ѝ Орлин (Иван Юруков) с бегла помощ от своята съпруга (Стела Ганчева) иска да откупи имота, премълчавайки, че под него има минерален извор.
Разходка из старата къща, кражба и няколко неочаквани срещи обаче „отварят очите ѝ”
за лъжата, наследството и дарбата на баба ѝ, миналото на баща ѝ и неизмеримата тъга, която изчезването му от дома предизвиква. Пътуването ѝ назад във времето е представено като своеобразно разгръщане на книга. С всяка следваща „глава” от нея ни се представя нова човешка история, а на финала главната героиня трябва да си отговори на най-важния въпрос - коя е тя - архитект Дафни Бело от САЩ или Дафни Белобрадова от България?
Кадър от „Диви ягоди”
Родствената идентичност винаги силно ме е интересувала, тъй като както много други хора, аз също имам роднини, които не живеят в България. Някои от тях изпращат децата си в български неделни училища в опит да поддържат жив пламъка на родното у тях. И така в продължение на поколение, две или три, докато на бял свят не се появят онези, за които
България е само една приказка, която бабите и дядовците им са им разказвали за лека нощ.
Това прави ли ги по-малко българи? Дебатът по темата е ожесточен. Ако разгледаме въпроса през призмата на Дафни и филма „Диви ягоди”, то първоначално вероятно бихме посочили, че Дафни е българка само на теория, тъй като никога не е посещавала страната до момента. Културата ни ѝ е чужда, а езикът - предизвикателен. Макар и в началото да изглежда леко резервирана към цялостното си пребиваване в страната, тя много бързо усеща онази притегателната сила, за която ви говорих в началото. Слънцето в Родопите грее по-ярко,
възрастните жители на селата разказват най-сладко за отминалите времена,
а една порутена и празна къща бързо може да се превърне в дом заради чувствата, които събужда.
Кадър от „Диви ягоди”
И в българската литература, и в театъра, и в киното -
домът винаги е заемал централно място
и е имал магичен образ по всяко време от година. Същата тенденция наблюдаваме и в „Диви ягоди”. Действието може и да се развива през лятото, но в къщата на баба Дафина главната героиня се чувства „топло и уютно” точно както в коледната утрин. На какво се дължи всичко това? - След дълги години странстване по света тя най-накрая открива себе си, щастието, любовта и мястото, на което принадлежи.
Казват, че „всички пътища водят към дома”, а историята на Дафни до доказва за пореден път. Предприемете това житейско пътешествие с нея, за да се посмеете искрено, но и да поплачете, завладени от собствените си спомени и щастие. И не на последно място - филмът „Диви ягоди” ще припомни на всички, отдалечили се от родината си, пътя към дома.
