Филмите за супергерои винаги са били определяни като доминираща сила в съвременното кино. Вероятно това се дължи на факта, че в тях доброто винаги възтържествува. Пътят им е завладяващ разказ за трансформация, иновации и чисто кинематографично зрелище. От скромното си начало до днешните епични блокбъстъри този жанр е претърпял забележителна еволюция, отбелязва Medium. Присъединете се към нас, за да изследваме пъстрата история на филмите за супергерои, която започва още през първите десетилетия на миналия век с възхода на хартиените комикси.
Снимка: Warner Bros/Courtesy Everett Collection
Раждането на един жанр
Първите истински комикси са пуснати на пазара през 1933 г. като рекламни материали. До 1935 г. препечатките на вестниците и книгите с оригинални истории се продават в големи количества.
Супермен е първият широко приветстван супергерой,
който се появява в Action Comics #1 през юни 1938 г. Той се превръща в прототип на многото костюмирани супергерои, които се появяват след това. Историята на развитието и търговския успех на комиксите се определя от няколко „епохи“: Златната (1938-54 г.), Сребърната (1956-69 г.), Бронзовата(1970-80 г.), Късната бронзова (1980-84 г.) и Съвременната епоха (1985 г. - досега). Всяка от тях служи за илюстрация на това, че комиксите и супергероите са творение на своето време.
Златна епоха (1938-54)
Супергероите са рожба на вестниците, от които еволюира формата, който познаваме днес. Комедийни герои като Жълтото хлапе и Децата на Катценджамър дават началото на „the funnies“ или „смешните вестници“.
През първите четири десетилетия на XX век известни и популярни измислени герои предвещават и вдъхновяват бъдещите супергерои.
Първият е Хюго Херкулес,
който има силата на класическия си съименник, но чието кратко издание (1902-1903 г.) говори за ограничените възможности на сюжета му. Хюго е последван от Зоро, Док Савидж, Зеления стършел и Фантома в комиксите. Първият маскиран борец срещу престъпността в комиксите е The Clock, припомня Biography.
Както вече споменахме, първият костюмиран супергерой е Супермен. Създателите му - писателят Джери Сийгъл и художникът Джо Шустер, неуспешно се опитват да продадат поредицата на вестникарски синдикати като ежедневна лента. Тогава DC поемат огромен риск през 1938 г., като публикуват неизпробвания герой. Той обаче надминава всички очаквания.
Супермен перфектно олицетворява супергероя, както е дефиниран днес:
героичен персонаж с алтруистична мисия, който притежава суперсили, носи определящ костюм и функционира в „реалния свят“ в своето алтер его.
Годините 1940 и 1941 са време на избухване на нови комиксови супергерои. Сред тях са Светкавицата, Зеленият фенер, Атомик, Звездният човек, Зелената стрела и Аквамен на DC, както и много други.
По време на Втората световна война комиксите, посветени на войната и престъпността, намират много читатели сред военните, разположени в чужбина. Тогава твърдите патриоти и етническите стереотипи (особено за азиатските герои) са били на дневен ред, докато днешните супергерои, подобаващо на несигурността на времето, са
разкъсвани от съмнения в себе си и екзистенциални терзания,
етнически разнообразни и загрижени за проблеми като изменението на климата и ядрената война.
В този период Супермен, символ на американския патриотизъм в своята синьо-червена униформа, се бори с тирани и диктатори и дори задържа Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, които тогава са съюзници, в специален комикс, подготвен през 1940 г. за списание Look. Капитан Марвел и други супергерои също се сражават с нацистки и японски войници на кориците.
Студената война, кодът за автоцензура и Сребърната епоха (1956-69)
Снимка: eBay
Приключването на Втората световна война почти бележи края на супергероите, тъй като броят на заглавията намалява. Издателите фалират, а тези, които оцеляват, се ориентират не към нови жанрове комикси като смешни животни, уестърни, ужаси, криминалета, романтика и научна фантастика, въпреки че продажбите на такива заглавия достигат половината от читателската аудитория, създадена по време на бума на Втората световна война.
В средата на 50-те години на миналия век индустрията на комиксите е застрашена. Супергероите са пасивни, с изключение на Железния човек, медийна звезда благодарение на „Приключенията на Супермен“ (1953-57 г.), синдикална програма, която се появява по новата медия - телевизията.
За да оцелеят, комиксите се насочват към други жанрове, включително научна фантастика.
Науката и технологиите се оказаха популярна тема. Технологичният напредък, породен от атомната епоха, разпалва въображението на американците, докато „червеният страх“ (страхът от комунистически държави като Съветския съюз) разпалва необуздана параноя. Науката и недоверието по време на Студената война се сливат през ноември 1955 г., когато DC Comics представя първия нов супергерой от около десет години насам: Дж'он Дж'онз, зеленокож супермен, е телепортиран на Земята от американски учен. Неспособен да се върне у дома, J'onzz използва способността си да променя формата си, за да се маскира като човешки детектив на име Джон Джоунс.
Бронзовата епоха (1970-80)
Предвид успешното изкачване на Marvel Comics на върха на комикс индустрията през 60-те години на миналия век, редакционният директор на DC Кармин Инфантино започва новото десетилетие, решен да си върне пазарния дял. Основният му актив е прочутият
Джак Кърби, ветеранът художник, който е съавтор на повечето супергерои на Marvel.
През 1970 г. той започва да работи ексклузивно за DC и въвежда митичен гоблен във вселената на компанията, поредица от четири взаимосвързани серии - три нови книги по негов дизайн, „Новите богове“, „Вечните хора“ и „Мистър Чудо“, плюс преработка на дългогодишния приятел на Супермен - Джими Олсен на DC - под общото заглавие „Четвъртият свят“.
Късна бронзова епоха (1980-84)
Снимка: Comics and Cocktails
Началото на 80-те години на миналия век е време на преход за комикс индустрията. Читателите вече не се радват на старите супергерои с гражданска позиция. Супергероите са мотивирани от каузи, различни от спасяването на обществото.
Героят на Електра е ярък пример за това. Тя е преживяла убийството на родител, но вместо да насочи емоциите си към добронамереност, овладява бойни изкуства и продава услугите си като професионален убиец. Присъединява се към антигероите на Marvel.
До 1980 г. комиксите остават по същество едни и същи: периодични издания от 64 или 32 страници, публикувани на евтина вестникарска хартия.
Съвременна епоха (1985 - настояще)
В средата на 80-те години на ХХ век Кодексът на комиксите става по-свободен. Marvel публикува заглавия за Wolverine и The Punisher и разглежда расовите предразсъдъци в X-Men. DC обновява старата си супергеройска линия в 12-серийната си поредица „Криза на безкрайните земи“ (1985-86 г.)
Комиксите в киното
Супермен, Батман и Капитан Америка веднага се превръщат в културни икони, проправяйки пътя на архетипа на супергероя. Първите опити те да оживеят на екрана обаче са ограничени от технологиите и бюджетите.
Серийните филми - кратки и епизодични, показвани в кината преди основнитe - са
първият опит да се представят супергероите на живо.
Заглавия като „Приключенията на Капитан Марвел“ (1941 г.) и „Батман“ (1943 г.) дават на феновете възможност да видят своите комиксови герои в движение, макар и с опростени сюжети и специални ефекти. Тези филми нямат величието на съвременните блокбастъри, но успяват да създадат база от фенове на комиксовите адаптации, предаде entertainmentstore.in.
По време на тази Сребърната ера популярността на комиксите за супергерои продължава да расте, както и опитите те да бъдат представени на по-широка аудитория чрез телевизията и киното. През 60-те години на ХХ в. се появява камерният, но емблематичен телевизионен сериал „Батман“ с Адам Уест в главната роля, който прегръща колоритния и свръхмодерен характер на комиксите по онова време. Макар да е далеч от мрачните и сурови интерпретации, които виждаме днес, сериалът е изключително популярен и утвърждава Батман като нарицателно име.
Едновременно с това Marvel Comics започва да изгражда своя собствена стабилна група от герои, водена от Спайдърмен, Железния човек и Фантастичната четворка. Макар че
първите опити за филмова адаптация на героите на Marvel са ограничени,
анимационните сериали и телевизионните изяви на Спайдърмен се превръщат в любими на феновете. Полагат се основите на това, което в крайна сметка ще се превърне във филмовата вселена на Marvel (MCU), макар че ще минат няколко десетилетия, докато се осъществи.
Едва в края на 70-те години на миналия век жанрът се разгръща истински с филма „Супермен: Филмът“ на Ричард Донър. Той открива нови хоризонти, като представя филм за супергерой със сериозен тон и високобюджетни специални ефекти. С участието на Кристофър Рийв в ролята на Железния човек филмът доказва, че подобни истории могат да бъдат нещо повече от забавни приключения. Филмът променя жанра и показва, че супергероите имат потенциала да доминират.
Ренесансът на Батман
В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век се появяват мрачните и замислени филми на Тим Бъртън - „Батман“, с Майкъл Кийтън в главната роля. Те съживяват жанра, доказвайки, че филмите за супергерои могат да се харесат както на възрастни, така и на деца. Уникалното съчетание на готическата естетика и легендите за супергероите на Бъртън поставя основите на съвременните интерпретации на Тъмния рицар.
Възходът на X-Men и Spider-Man
В началото на 2000-те години настъпва нова ера на филмите за супергерои с „Екс мен“ на Брайън Сингър и „Спайдърмен“ на Сам Рейми. Те не само правят супергероите отново готини, но също така извеждат на преден план сложни герои и теми. „Екс мен“ изследва темите за дискриминацията и приемането, а „Спайдърмен“ се занимава с отговорностите на младия герой.
Филмовата вселена на Marvel (MCU)
Снимка: Marvel Comics
Истинската промяна в света на филмите за супергерои идва с въвеждането на филмовата вселена на Marvel през 2008 г. Тогава „Железният човек” - изключително амбициозен проект, обединява множество супергерои в обща вселена. Успехът на MCU се дължи на щателното планиране, ангажимента за развитие на героите и взаимосвързаните сюжетни линии. Той предефинира начина, по който се правят филми за супергерои, като по този начин се превърна в културен феномен.
Вселената на DC
Докато Marvel доминира в киното, DC Comics стартира собствена вселена с „Железния човек“ и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Тези филми възприемат по-мрачен и по-реалистичен подход, контрастиращ с цветната и взаимосвързана вселена на Marvel. DC представя сурови образи на класически герои като Батман и Супермен, привличайки различен сегмент от публиката.
