„Модата не е нещо, което съществува единствено при роклите. Тя може да бъде открита в небето и на улицата. Има общо с идеите и начина, по който живеем - с това, което ни се случва”, смята дизайнерката Коко Шанел, в чието ателие за пръв път е допуснат снимачен екип за новия филм с участието на Анджелина Джоли, озаглавен „Мода”. С актьорски състав, който включва нея и популярния във Франция артист Луи Гарел, продукцията предизвика сериозен интерес сред българската публиката, която имаше възможността да я гледа в рамките на фестивала. До това предварително трепетно очакване обаче се изчерпват позитивните емоции, които проектът успя да предизвика у мен.
Снимка: Carole Bethuel
„Мода” дотолкова не впечатлява със своя сюжет, че човек, който не е наясно с житейската история на Анджелина Джоли, вероятно би се запитал как звезда от нейния ранг се е съгласила да участва. Това, което свързва актрисата и героинята ѝ режисьорката Максин, е ракът на гърдата (бел.ред. в действителността Джоли преминава през двойна мастектомия заради опасност от развитие на заболяването). Изненадващо за мен, но този факт не успя да направи изпълнението ѝ по-истинско и докосващо. В очите ѝ липсваха онези страх, отчаяние и първоначален яд, присъщи на хората, които са чули ужасяващата диагнозата. Ако сравним изпълнението ѝ сега с това от „Мария”, то определено можем да заключим, че
Джоли „прави стъпка назад” по отношение на развитието на героините си.
Докато тогава успява да пресъздаде успешно ранимото човешко същество Мария, което се крие зад гръмкото име на оперната прима Калас, тук тя е просто една объркана жена, която се лута между диагнозата си, дисфукционалната връзка с дъщеря си, търсенето на нова любов (или по-скоро тръпка) и работата си.
Напълно обратното можем да кажем за изпълнението на Аниер Аней (Ейда). Играта ѝ е толкова правдоподобна, че ми беше трудно да повярвам, че това е дебютът ѝ в киното. По-късно разбрах и каква е причината за това. Във филма тя играе самата себе си – и по-специално момента, в който пробива на международната модна сцена. Тя наистина е родена в Судан и завършва фармация. Модната кариера се появява на на по-късен етап в живота ѝ, но това не ѝ пречи да я използва умело като „оръжие”, с което да вдъхновява по-младите момичета да мечтаят безгранично. В началото на „Мода” я виждаме неуверена и някак „изгубена” пред камерата и под светлините на прожекторите. За сметка на това обаче краят на продукцията и по-специално
монологът на героинята ѝ Айда прави силна заявка за това, което предстои
като личностно и кариерно развитие за младия модел. За съжаление, така и не успяваме да надникнем в бъдещето ѝ, а можем само да гадаем кой ще бъде следващият връх, който ще покори.
Снимка: Carole Bethuel
Две жени и две напълно различни житейски истории се размиват пред погледите ни,
оставяйки недовършена цялостната дълбока идея,
която режисьорката Алис Винокур вероятно е имала за проекта. Две ли? О, почакайте това са само тези сюжетни линии, за които сме ви споменали до момента. Липсва ни „третото парче” от пъзела – гримьорката, мечтаеща да бъде писател - Анжел (Ела Румпф). Ако трябва да бъда искрена, не мога да кажа много за нея, освен че е потискана, мачкана и неудовлетворена от работата си, защото екранното ѝ време определено беше доста оскъдно.
Някъде между тези недоразкани житейски истории проблясва и политическа нотка –
запазена марка за голяма част от продукциите, които се появяват в момента по кината. В случая темата за войната в Украйна изскача съвсем неочаквано в един най-обикновен телефонен разговор.
Снимка: IMDb
Още докато гледах филма, се замислих, че той не беше нищо подобно на това, което очаквах. Модата беше просто бегъл и неясен нюанс на фона на опита да се покажат три човешки съдби. Ако все пак приемем, че думите на Коко Шанел са истина и модата не отразява само начина, по който се обличаме, но и това как живеем, то филмът всъщност не може да бъде определен като пълен провал.
Макар мнението ми да е предимно негативно, трябва да призная, че „Мода” все пак успява да илюстрира подобаващо части от действителността, с която се сблъскат ежедневно работещите в модната индустрия – безсънните нощи над поредната поръчка, мазолите от високите обувки, подценяването, но и подадената приятелска ръка.
