Легендарният актьор Морган Фрийман издава албум, който обхваща 100 години от историята на блуса.
Преди 25 години Морган Фрийман бил в град Кларксдейл в щата Мисисипи, когато група туристи го попитали къде могат да послушат блус. Музиканти имало в изобилие, но места, където да се свири - не. „Нямаше нито едно място, за което да гарантираме, че можеш да влезеш и да чуеш блус“, казва актьорът пред изданието АП. „Затова трябваше да го създадем.“
Така Фрийман и неговите бизнес партньори - тогавашният кмет Бил Лъкет и Хауърд Стовал - се вдъхновили да отворят блус клуб в Кларксдейл, наречен Ground Zero Blues Club. А съвсем наскоро те създават и Morgan Freeman’s Symphonic Blues Experience - пътуващ състав от блус музиканти, които съчетават любимия южняшки жанр с класически симфонични композиции. Този петък те издават и албум под същото име.
Легендарният актьор участва в проекта като продуцент и разказвач, а не като изпълнител. Това е оставено на професионалистите - на звезди като Тадж Махал, Keb' Mo', Шемекия Коупланд, Тиърни Джаксън, на хора на Музикална академия „Стакс“, на лондонския оркестър Chineke! и много други, пишат от БТА.
Специфичният глас на Фрийман открива албума, описвайки жанра с истинска поезия, поднесена върху завладяващото и вълнуващо изпълнение на госпъл-блус класиката на Блайнд Уили Джонсън от 1927 г. Dark Was the Night, Cold Was the Ground.
„Това е музика, която даде глас на един народ, на неговата болка, неговата надежда и неговата непреклонност“, рецитира Фрийман. „Музиката не е просто мелодия, разбирате ли? Тя е памет, тя е история, грижливо съхранена във времето - ехото от изживени и изгубени животи, съкрушение и надежда, преплетени в едно. И никъде това не е по-вярно, отколкото в блуса.“
Последното парче в албума е в изпълнение на Кийт Джонсън - родственик на блус легендата Мъди Уотърс. Джонсън прави кавър на песента ,,I Lied to You“ на Рафаел Садик и Лудвиг Йорансон, включена в спечелилия „Оскар“ филм „Грешници“ от 2025 г.
Това слага финалния щрих на 100-годишната история на блуса, но служи и като доказателство, че един филм може да направи този жанр отново част от ежедневния разговор на хората. Това е нещо, което Фрийман също се надява да постигне. Той иска да бъде сигурен, че блусът няма да бъде забравен.