Вечер, изпълнена с блясък, емоция и неподражаема музикалност - така накратко може да се опише спектакълът на Вера Шандел ,,Животът на Едит Пиаф". Още с влизането си в зала България се усещаше, че това няма да бъде просто концерт, а преживяване, което ще остави приятен спомен у всички присъстващи. Цялата зала беше пълна, а публиката - притихнала в очакване.
Началото постави Мими Николова с култовата песен ,,Non, je ne regrette rien‘‘,
а след това последваха множество артистично поднесени изпълнения на едни от най-популярните песни на Пиаф. Тази вечер главната роля си я деляха френската изпълнителка и Вера Шандел, която ме впечатли много с нейните блестящи рокли и артистично поднесени жестове, внимателно подбрани до последния детайл.
Снимка: Валентин Алипиев
Допадна ми и решението на сцената да се появят три поколения жени, Николова, Шандел и младата изпълнителка Александра. Те пееха и се смееха заедно, сякаш символично проследявайки различните етапи от професионалното развитие и живота на Едит Пиаф. Самата тя една от най-емблематичните фигури във френската музика – животът ѝ е белязан от крайности, които звучат почти като извадени от филмов сценарий.
Родена в бедност и израснала из улиците на Париж,
преди да бъде открита и превърната в звезда. Кариерата ѝ е изпълнена с огромни успехи, но и с лични трагедии, загуби, здравословни проблеми и бурни връзки. Затова песните ѝ не са просто музика, а изповед, нещо, което спектакълът успява да предаде по доста умел начин.
Снимка: Валентин Алипиев
,,Животът на Едит Пиаф‘‘ беше изграден като истинска почит към живота, емоциите и сценичното присъствие на френската изпълнителка. За това много допринесе една от централните фигури на вечерта, а именно Вера Шандел, която в един момент пееше сред публиката, а в следващия се намираше отново на сцената, облечена в красива червена рокля и с перука на главата, напомняща досущ косата на Пиаф. По този начин границата между изпълнител и образ се сляха в едно, макар и само за една песен.
Снимка: Валентин Алипиев
Ако спектакълът на Шандел и Ангел Заберски Трио може да ви научи на нещо, то е, че не е необходимо да разбирате дори и думичка френски, за успеете да усетите напълно емоцията в песните на Пиаф. Неоспоримо доказателство, че
когато едно изкуство е поднесено правилно и с душа, то думите стават второстепенни герои.
Снимка: Валентин Алипиев
Финалът, в който трите дами от различни поколения се появиха с координирани блестящи сребърни рокли, беше достоен завършек на една приятно прекарана вечер в Софийската филхармония. Една вечер, на която не само почитателите на Едит Пиаф могат да се насладят, но и тези, които тепърва откриват нейното вечно творчество.
