Скоро се навършват 36 години от 10 ноември 1989 г. Повратният ден, който дава началото на демократичния преход в България. И до днес обаче 10 ноември и близкото ни минало се превръщат в причина за обществено разделение и полемики. Темата сякаш е табу, а мястото на неясните въпроси за близкото се заемат от носталгия, пропаганда и дезинформация.
Затова тази година в рамките на близо 2 седмици ще се проведе първото издание на „Фестивал 10.11“, организиран от фондация „Софийска платформа“, Немско-българското историческо дружество „Памет“ и Нов български университет.
„Вече 36 години темата за комунизма периодично заглъхва, за да стане отново актуална –
от „стига с тоя комунизъм“ до „разговорът дори още не е започнал“.
Почти четири десетилетия и огромен труд са вложени в опит за осмисляне на наследството на комунизма чрез изкуство, образование, научни изследвания и др. Но когато колективната памет няма установени институции и места, тя остава като разпиляна мозайка – множество лични истории без общ разказ и оценка“, казват организаторите.
Според тях миналото все още е обвито с табута и има много неясни въпроси.
„Ролята на Държавна сигурност; частично унищожените или трудно достъпни архиви и препятствията пред историографията; мълчанието около насилствената асимилация на турци и мюсюлмани; предаването на травмата между поколенията на жертвите и много други.
Тази празнота лесно се запълва от дезинформация и митове,
които подсилват усещането, че преходът към демокрация е по-скоро „подарък“, а не плод на гражданско усилие“, отбелязват организаторите.
Те смятат, че поради тези причини въпросът как си спомняме миналото остава толкова важен.
„Уроците на миналото са най-добрият пътеводител за гражданските ни позиции днес. Паметта не е пасивен архив, а активен инструмент за разбиране на днешните заплахи срещу свободата, правовата държава и достойнството на всеки човек“, заявяват от фондация „Софийска платформа“, Немско-българското историческо дружество „Памет“ и НБУ.
Така се появява и „Фестивал 10.11“. В рамките на 12 дни фестивалът ще върви по следите от комунизма, които все още витаят из въздуха.
Чрез разнообразна програма от турове, изложби и работилници ще се акцентира върху въпроса как миналото продължава да влияе върху живота ни днес. В рамките на фестивала ще се срещнат личният разказ и архивните документи, европейският опит и българските предизвикателства. В програмата на събитието ще се включат общественици, историци, архитекти, преподаватели и хора на изкуството от България и Германия.
(По)стъпките на комунистическия режим
В рамките на фестивала пет различни тура из София ще разходят посетителите из комунистическото минало.
„Историята и паметта имат нужда от места, които да разказват - пространства, в които миналото може да бъде преживяно. Докато столицата все още няма музей, посветен на комунизма,
самият град може да бъде музей под открито небе.
Както Берлин има своя Топография на терора, така София започва да изгражда своя карта на паметта - мрежа от местата и фигури, оформили историята на комунистическия режим и прехода след него“, казват организаторите.
Всеки един от маршрутите разказва за различни аспекти от близкото минало. Тур „Налагането на режима“, воден от изследователя Димитър Щ. Димов и писателя Александър Шпатов, ще проследи началото на режима след съветската окупацията през септември 1944 г.
Турът „Фигури на съпротивата“ разказва за гражданите, осмелили се да се противопоставят на режима. Той ще бъде воден от историка проф. Момчил Методиев и изследователя Борислав Скочев.
Философът и главен редактор на Портал „Култура“ Тони Николов ще потопи посетителите в света на скритите символи в късния комунистически режим с тура „НДК и езотеричният социализъм“.
Историите за репресиите на режима пък ще бъдат разказани чрез пътуване с трамвай в тура „Трамвай Памет“. Маршрутът по линията на трамваи като №12 и №18 минава покрай сградите на бившата Дирекция на Народната милиция и Държавна сигурност, Партийния дом и т.нар. триъгълник на властта, Съдебната палата и редица други локации, белязани от политически процеси, насилие и контрол. Тази обиколка ще бъде водена от Александър Шпатов и Борислав Скочев.
Турът „По стъпките на свободата“ пък е посветен на първите митинги в столицата. Той ще бъде воден от проф. Момчил Методиев и Димитър Щ. Димов.
Дискусии, изложби и малко музика
Освен интересни турове из ключови за столицата места „Фестивал 10.11“ включва няколко изложби, дискусии по важни теми за близкото минало, работилници и концерт.
Интерактивната изложба „Белене: смели истории от първо лице“ може да бъде разгледана между 6 и 12 ноември в НБУ. Тя събира свидетелствата на хора, преминали през жестокостта на системата и позволява на посетителите да чуят техните истории от първо лице.
Между 7 и 14 ноември в Столичната библиотека пък ще може да бъде разгледана изложбата „Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“, която разказва историите на жени, преминали през насилието на асимилационните политики на режима.
Официалното откриване на фестивала пък е на 9 ноември, когато в „Гьоте институт“ ще се проведе дискусията „Диалог отвъд табутата: как паметта за комунизма намира своя разказ в думи и места“. Модератор на дискусията ще бъде Тони Николов, а участници културологът проф. Даниела Колева, германският историк от Федералната фондация за изследване на комунистическата диктатура в Германия Улрих Мелерт, архитектурният журналист Зекие Еимн, който се фокусира върху градския активизъм и политическите измерения на градската среда, както и писателката Емине Садкъ.
На 10 ноември ще се проведат няколко разнообразни работилници. „История на близкото минало в новите медии“, „Работа с очевидци в училище“ и „Как се справяме с травмите на комунизма“.
Същия ден ще има лекция на тема „Паметта за комунизма и нейните институции: немският опит“. Тя ще бъде водена от историка и бивш научен директор на музея на ГДР в Берлин Щефан Волe. Веднага след нея пък ще се проведе дискусията „Памет зад витрината: предизвикателствата пред музеите на близкото минало“. В нея освен Воле, ще се включат писателят Захари Карабашлиев, германският историк и изследовател Матиас Ирлингер, председателят на Кройцбергската инициатива срещу антисемитизма Дервиш Хизарчи и общинският съветник Веселин Калановски. Модератор на събитието ще бъде директорът на фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова.
Богатата програма на 10 ноември ще приключи с концерт на българската банда CoolDen. Всички събития от фестивала са със свободен вход, но е необходима предварителна регистрация. Подробности за програмата на „Фестивал 10.11“ и регистрационната форма на събитията може да откриете на сайта на фестивала.
