След като беше удостоен с награда за режисура на кинофестивала в Кан, изтъкнатият полско-британски режисьор, сценарист и продуцент Павел Павликовски пристига в София за официалната премиера на новия си филм в рамките на 12-ото издание на „Синелибри“. По традиция празничната церемония по награждаване в зала 1 на НДК е съпроводена с национална премиера на филм, триумфирал на най-престижните кинофоруми в света. Тази есен зрителите на кино-литературния фестивал ще имат възможност първи да оценят биографичната драма „Отечество“. Широката публика и критиката са единодушни, че филмът е аскетичен шедьовър — елегантен, интелектуално плътен и майсторски овладян, сериозен претендент в надпреварата за „Оскар“. Премиерата ще се състои на 3 ноември от 19:00 ч. непосредствено след церемонията по награждаване на филмите от конкурсите за пълнометражен игрален филм и документален филм. Специален гост на вечерта ще бъде самият Павликовски, който ще бъде удостоен с награда за изключителния си принос към киното като естетика на недоизказаното и форма на отстояване на човешката свобода насред превратностите на историята. След прожекцията ще се състои
разговор, в който ще се включи и българският писател Георги Господинов.
Билети за събитието на 3 ноември ще откриете ТУК.
Роден през 1957 г. във Варшава, Павел Павликовски е едва 14-годишен, когато напуска Полша с майка си. Следват години в Германия и Италия преди да се установи във Великобритания през 1977 г. Учи литература и философия в Лондон и Оксфорд. Преживяването да бъде едновременно поляк и емигрант някъде на границата между Изтока и Запада по-късно се превръща в гръбнак на филмовото му творчество. В края на 80-те започва работа като режисьор на документални филми за BBC — период, който е важен за формирането на стила му и неконвенционалния му подход към разказването на истории. Сред най-известните му ранни творби са „От Москва до Петушки“ (1990), „Пътешествията на Достоевски“ (1991), „Сръбски епос“ (1992) и „На път с Жириновски“ (1995). Те му носят международни отличия, включително International Emmy и Prix Italia. През 1998 г. прави преход към игралното кино и реализира първия си значителен успех с „Последен изход“ (2000), удостоен с БАФТА. Следват психологическата драма за съзряването „Моето лято на любовта“ (2004), който също печели отличието, и мистерията „Жената от петия етаж“ (2011), адаптация по роман на Дъглас Кенеди. Безспорният международен пробив се казва „Ида“ (2013). Филм, който съчетава дълбок размисъл за Холокоста, гнева и опрощението с разтърсващ портрет на невинността. Полско-датската копродукция печели множество награди, включително
„Оскар“ (2015) за най-добър чуждоезичен филм — първа статуетка за полски проект
в тази категория. През 2018 г. Павликовски създава „Студена война“, драматична любовна история, частично вдъхновена от историята на собствените му родители. Зад строгата черно-бяла визия постепенно се разкрива свят, в който държавният произвол, идеологическият контрол и бюрократичната машина ограничават свободата на личността и поставят на изпитание нейната отговорност към себе си и към другия. Радикален е начинът, по който Павликовски сгъстява една интимна драма до пресечна точка на история, политика, култура и идентичност. Филмът му носи над 50 награди и 3 номинации за „Оскар“ (за най-добър чуждоезичен филм, най-добър режисьор и най-добра операторска работа). Павликовски е копродуцент и съсценарист на биографичната драма „Лимонов“ (2024), адаптация по романа на Еманюел Карер, режисирана от Кирил Серебренников. През 2025 г. продуцира документалния филм „Сребро“ за нечовешките условия на труд в най-старата мина за сребро в Боливия.
Верен на монохромната стилистика и лаконичния разказ, лауреат на 84 награди и още толкова номинации,
Павликовски продължава да изследва темите за паметта, семейството, вината, идентичността
и чувството за принадлежност на фона на моралните сътресения и хаоса в следвоенна Европа. На фокус в „Отечество“ са отношенията между Томас Ман, величавия автор на „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“, лауреат на Нобелова награда за литература, и неговата дъщеря Ерика — актриса и писателка. През лятото на 1949 г. двамата се отправят на пътуване из страната, която са напуснали шестнадесет години по-рано при идването на нацистката партия на власт. Последвалите публични изяви и срещи изправят Ман пред въпроса за цената на изгнанието и (не)възможното завръщане, а също и пред истината за разцеплението в собственото му семейство. Преплетени са темите за националната идентичност и политическата идеология, психологическите последици от войната и обществените разломи. Емоционалното ядро на филма все пак не е разделението на Германия и политическата поляризация след Втората световна война, а сложната връзка между родители и деца. В главните роли ще видим Ханс Цишлер и Сандра Хюлер,
носителка на „Сребърна мечка“ (2026), „Сезар“ (2024) и ще 36 награди и 80 номинации,
вкл. номинация за „Оскар“. Аугуст Дийл се превъплъщава в образа на Клаус Ман.
Копродукция на Полша, Германия, Италия и Франция, „Отечество“ отстоява репутацията на Павликовски като артист с независим почерк, минималистичен визуален стил и елиптичен драматургичен език, които превръщат историческата драма в интимно и почти поетично преживяване. С тази премиера гостуването на режисьора у нас не се изчерпва. Ден по-рано, на 2 ноември в кино „Люмиер“, Павликовски ще присъства на още две специални прожекции: от 18:30 ч. ще бъде българската премиера на документалния филм „Пътешествията на Достоевски“ — трагикомична до абсурдност история за сблъсъка на Изтока и Запада, на миналото и настоящето, разказана чрез житейските перипетии на Дмитрий, потомък на славния руски писател. А от 19:30 ч. зрителите, които не са гледали „Студена война“, ще имат изключителната възможност да го видят и да се включат в дискусията след края на филма.
