Заедно със студения есенен вятър този петък в кината пристига и новият филм на режисьора Дейвид Ейър – „Сърцето на звяра“. Дванадесет години след като представи своето емоционално пътуване през последните седмици на Втората световна война в „Ярост“, водено от Брад Пит, режисьорът отново изпраща носителя на „Оскар“ в битка за оцеляване, но този път срещу дивата природа – само с раница на гърба и една предана немска овчарка. Ейър му дава възможност да изгради свой собствен моноспектакъл пред камерата, изследвайки света през неговите очи, подобно на Фил Лорд и Кристофър Милър с Райън Гослинг в „Аве Мария“, както и на Ридли Скот с Джейкъб Елорди в „Кучешки години“ тази година.
Снимка: Forum Film Bulgaria
От волана на един от най-новите модели автомобилни болиди във „F1: Филмът“ Брад Пит поема управлението на малък стар самолет в ролята на военния ветеран Джеймс Белмонт в „Сърцето на звяра“, на чийто борд са само купчина провизии и неговият най-добър приятел – кучето Один, с когото дълго се е сражавал на бойното поле в Ирак и Афганистан и споделя едни и същи кошмари. Малко след като привидно са намерили своя покой сред красивите планински гледки на Аляска, сгушени в своята палатка, те претърпяват катастрофа, която ги сблъсква със страшното лице на дивата природа. Така двамата тръгват на 58-километров преход в едни от най-труднопроходимите гори на Северна Америка, където ни показват нагледно един урок по оцеляване без телефон в ръка – само те, техният инстинкт за самосъхранение и един компас, който предначертава живота им завинаги.
След всяка тяхна стъпка, под звуците на чудесно оформените музикални композиции на Джаред Майкъл Фрай, открих лоялност, състрадание, смелост и отговорност – всички онези компоненти, които изграждат едно истинско приятелство. Брад Пит се впуска в това филмово предизвикателство с изключителна прецизност, водейки се от естествените реакции на кучето почти през цялото време, както самият актьор признава. Тяхната връзка напомня за силата на онази трудно описуема с думи безусловна любов към нашите четириноги приятели, която виждаме и в популярни ленти като „Хачико“ и „Снежни кучета“.
Снимка: Forum Film Bulgaria
Разликата с тях обаче е, че в „Сърцето на звяра“ Дейвид Ейър почти премахва диалозите и всякакви елементи на предисторията и ни оставя да разчетем и разберем техните отношения през действията на Пит и четирите немски овчарки, с които си партнира. Подход, който лично за мен направи по-трудно съпреживяването на тяхната история, но забелязах, че за мнозина в залата това не беше така. Освен това техните повтарящи се кошмари от военното поле и компютърно генерираните животни, които се изпречваха по пътя им, също се оказаха сериозен фактор, който ми попречи да се „потопя“ дълбоко в това приключение, изпълнено с адреналин и споделеност.
„Не е важно за кого живееш, а за кого си готов да умреш“
– тези думи открих измежду диалозите в трейлъра на филма. Те ме накараха да се замисля за смисъла на човешкия живот, който според Жан-Пол Сартр и Албер Камю през XX век не е нещо, което просто ни е връчено отвън, а придобива значение чрез действията ни в ежедневието. Както ми сподели наскоро актрисата Паола Маравиля, потвърждавайки ми тази философия: „Светът, в който живеем, не бива да ни служи за оправдание, а, напротив, трябва да ни дава мотивация да го променяме. Доброто се крие в действието, не в помисъла.
Да успееш да прекрачиш себе си и да помогнеш на човека отсреща.“
Снимка: Forum Film Bulgaria
И така стигнах до заключението, че новият проект на Дейвид Ейър и Брад Пит не е просто поредният филм за приятелството между кучето и човека, а нещо много повече – писмо до всички онези по света, които „стискат“ здраво егото си в юмрук, готови да прегазят всяка душа насреща си без минута колебание. То е напомняне, че по света живеят и до днес хиляди хора и животни, носещи спомена за куршум, преминал на сантиметри от тях, които рядко спят дълбоко през нощта. „Ако не убиеш него, той ще убие теб – просто логика. Ти или той“ – казва Брад Пит в ролята на командира Дон „Уордадди“ Колиър в „Ярост“, докато учи един от новопостъпилите членове на американския танков екипаж да се сражава. Сцена, която избликва в съзнанието ми след финалните надписи на „Сърцето на звяра“ и ме кара да се запитам:
защо ни е толкова трудно да захвърлим оръжието и да решаваме проблемите си с диалог?
Скрийте се на топло в някое кино през следващите дни и проследете сами какви въпроси и отговори се крият в „Сърцето на звяра“ – един филм, който едва ли ще спечели критиците със своя сценарий и кинематография, но определено ще бъде забелязан заради актьорската игра. Кой знае – може дори да постави Один редом до извънземното Роки от „Проектът „Аве Мария“ в надпреварата за „Оскар“.
