През мрачната зима на 1914 г., сред калта, кръвта и хаоса на Първата световна война, по Западния фронт спонтанно възниква необичайна поредица от примирия. През 60-те години на миналия век BBC разговаря с някои от мъжете, които през този изключителен коледен период решават да свалят оръжията си.
На Бъдни вечер през 1914 г. стрелецът Греъм Уилямс от 5-та лондонска стрелкова бригада стой на пост, поглеждайки тревожно през пустошта на ничията земя към германските окопи. Той вече е преживял месеци на брутално насилие, кръвопролитие и разруха, които характеризират Първата световна война, когато се случва нещо необичайно.
„Изведнъж по германската окопна линия се появиха светлини. Помислих си, че това е нещо странно. А после германците започнаха да пеят „Stille Nacht, heilige Nacht“. Събудих се и всички караули направиха същото – събудиха останалите, за да дойдат и да видят какво се случва“, спомня си той в радиопредаването на BBC „Witness History“.
Снимка: Alamy
Гласовете се носят над пустошта на ничията земя, познати песни преодоляват езиковата бариера, музикално напомняне за общата човечност.
„Те завършиха коледната песен и ние ги аплодирахме
и решихме, че трябва да отвърнем по някакъв начин. Затова отговорихме с „The First Noel“.
Трудно е да се определи точният произход на коледното примирие от 1914 г. Изглежда, че то възникна спонтанно на много места по Западния фронт. Не е едно единно коледно примирие, а по-скоро няколко локални събития. За някои войници в окопите то продължило няколко часа, в някои райони до втория ден на Коледа, а в изолирани райони дори до Нова година. В други части на Западния фронт то изобщо не се състояло. Около 77 британски войници са убити в сражения на Коледа през 1914 г.
Снимка: Alamy
За полковник Скот Шепърд, тогава млад офицер, воюващ близо до град Арментиер в Северна Франция, всичко започнало почти случайно. В зората на Коледа ничията земя била покрита с гъста мъгла. „Мъглата беше толкова гъста, че не можеше да видиш ръката си пред себе си“, спомня си той.
Взето е решение да се възползват от прикритието, което им осигурява времето, за да поправят разпадащите се окопи. Но докато войниците работят, пълнейки чували с пясък и опитвайки се да възстановят оградата на окопа, мъглата изведнъж започва да се разсейва.
В Ливърпул, Англия, е открита скулптурата „All Together Now“ (Всички заедно сега), която след това е изложена на няколко места в Европа; Снимка: Alamy
„Тя се вдигна удивително бързо. И по тази линия изведнъж успяхме да видим германците, които правеха точно същото на открито. Просто се погледнахме за известно време, а след това един или двама войници се запътиха към тях.
Те се срещнаха, стиснаха си ръцете, разменяха цигари. Заговориха си. Войната, в този момент, спря.“
Генерал Уолтър Конгрив, който командва стрелковата бригада, пишейки на жена си за Коледа, описва примирието като „извънредно състояние“. Тъй като окопите са толкова близо, войниците можели да извикат поздрави и да започват разговори. „Един германец извика, че искат еднодневно примирие и че ще излезе, ако и другият направи същото“, пише генералът. „Много предпазливо един от нашите мъже се изправи и видя, че германецът прави същото. И двамата излязоха, а след тях и други... Цял ден се разхождаха заедно, разменяха си пури и пееха песни“.
Примирието даде на войниците възможност да си поемат дъх, да извадят мъртвите си от ничията земя и да погребат подобаващо падналите си другари. Мъже, които само няколко часа по-рано се опитвали да се убият един друг, си разменят цигари, храна и сувенири от дома. Има дори сведения за импровизирани футболни мачове, в които войниците си ритат топката в пустото пространство между вражеските окопи. Подполковник Йоханес Ниман, втори лейтенант от 33-ти саксонски полк, е един от войниците, които участвали.
Снимка: Alamy
„Изведнъж един британски войник дойде с футболна топка... И тогава започна футболен мач. Маркирахме нашите голове с шапките си. Английските войници направиха същото. И играхме много. И накрая германците спечелиха футболния мач с 3:2.“
Войната се възобновява
Подобно примирие не се повтаря отново по време на Първата световна война. Военните лидери, които са били изненадани от прекратяването на огъня и неочакваното приятелство, което се е зародило по време на него, се страхуват, че това ще подкопае волята на войските им да се сражават и ще навреди на военните усилия.
И от двете страни са
издадени заповеди да се прекрати „побратимяването с врага“,
придружени със заплахи за военен съд. На офицерите е наредено да откриват огън по вражеските войници, които се приближават към окопите, и постепенно изстрелите започват да се чуват отново по цялата линия. Войната възобновява своята жестокост и с ескалирането на безмилостните ѝ ужаси, огорчението между враждуващите нации се задълбочава. На следващата Коледа, картечният огън е умишлено синхронизиран, за да заглуши коледните песни и да предотврати спонтанни примирия.
Коледното примирие от 1914 г. може и да не е променило хода на войната, но както казва историкът Дан Сноу в подкаст на BBC, самият факт, че то се е случило, е чудо. „Примирието беше кратък, изкусителен проблясък на индивидуална човечност във война на бюрокрации, машини и мощни експлозиви“.
Снимка: Getty Images
И то е оказало дълбоко влияние върху мъжете, като полковник Скот Шепърд, които са го преживели. За кратък момент войниците от двете страни се възприемаха като бащи, братя и синове, които просто копнееха да се приберат у дома при любимите си хора, а не като безлични врагове, които трябва да бъдат убити.
„Някои от тях говореха английски. Те по-скоро изразяваха своето неодобрение... всъщност към цялата война. Те изобщо не бяха агресивни. Някои от тях казаха, че са били в Лондон, в Англия, всъщност, те даваха всички признаци, че са щастливи да се срещнат с нас“, каза той.
