Изследователи от Университета на Делауеър проучват дали акулите могат да служат като подвижни наблюдатели, предоставящи данни за океана почти в реално време, съобщи БТА, цитирайки Reuters. Животните носят сензори, които измерват
характеристиките на океана и предоставят информация за океанографски, атмосферни и климатични модели.
Акулите са оборудвани с малки електронни устройства (CTD tags), които преценят електрическата проводимост на океанската вода - показател, тясно свързан със солеността, както и температурата и дълбочината, докато морските животни, към които са прикрепени, плуват и се гмуркат.
„Сензорите, прикрепени към животни, се използват успешно от океанографите от години, особено при морски слонове в полярните райони, където научните наблюдения са оскъдни“, казва Арън Карлайл, ръководител на изследването и професор в Училището по морски науки и политика на университета.
Акулите предлагат нова възможност за подобни изследвания, тъй като са многобройни, широко разпространени и по-лесни за достъп от много защитени морски бозайници, посочва Карлайл. Досега маркирането им е било насочено основно към проследяване на придвижването и използваните местообитания.
Изследователите от Университета на Делауеър избират акули, които могат да събират най-полезните данни за изследването на урагани,
като предпочитат видове, които достатъчно често се появяват на повърхността, за да могат прикрепените към тях устойства да предават информацията към спътници. Предишни анализи са установили, че мако, сините, обикновените чук и младите големи бели акули са подходящи за подобни изследвания в Северния Атлантик.
„Най-вече се интересуваме от топлинното съдържание на горната част на океана, известна като смесен слой. Именно тя определя силата на ураганите – колкото по-топъл е този слой, толкова по-мощен е ураганът, тъй като там се съдържа топлината, която го захранва“, казва Карлайл.
Процесът на маркиране започва в началото на май, когато силно мигриращите видове се приближават към брега от зимните си местообитания
в по-отдалечените части на Атлантическия океан. „Маркерите се прикрепят към гръбната перка. Всеки път, когато акулата изплува на повърхността, те могат да установят връзка и да предадат данните към орбиталната мрежа от сателитни приемници“, уточнява Карлайл.
