Пет години след като киновселената на Марвел счупи рекордите в боксофиса, събирайки на големия екран тримата актьори, имали честта да облекат емблематичния червено-син костюм на Спайдър-Мен – Тоби Магуайър, Андрю Гарфийлд и Том Холанд, тя ни предлага ново продължение на фантастичната поредица, изпълнено с нови битки, откровения и скрити послания. В разгара на лятото американският режисьор Дестин Даниел Кретън добавя нова глава към историята на обичания от поколения супергерой – силно емоционално продължение, което ни позволява да почувстваме всяка частица от силата му, както никога досега.
Снимка: Forum Film Bulgaria
Лентата ни разкрива какво се случва след заклинанието, направено от Доктор Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач) в „Без път към дома“, което кара целия свят да забрави, че Питър Паркър (Том Холанд) е Спайдър-Мен. Живеейки с болката от загубата на леля си Мей и далеч от най-добрия си приятел Нед (Джейкъб Баталон) и любимата си Ем Джей (Зендая), самотата бавно и постепенно го поглъща, а работата му се превръща в единствения смисъл, който го движи напред в живота му. Неговото ежедневие се състои в залавянето на множество злодеи с помощта на неговата лепкава мрежа, след което той се връща в своя пуст тавански апартамент в Ню Йорк, прекарвайки часове в скролване в социалните мрежи и занимавайки се с електромеханични устройства, предназначени да усъвършенстват и фокусират силите му.
Наблюдавайки тази картина, си дадох сметка колко добре тя отразява настоящето ни – хиляди самотни млади хора, бродещи, загледани в екраните си, създаващи всеки ден все по-несигурен свят и опитващи се да съхранят както себе си, така и близките си – също като Спайдър-Мен. Противно на очакванията, породени от трейлърите на новата продукция, обаче Том Холанд не ни представя предаден и изгубен в собствените си размисли образ след всичко преживяно, а точно обратното – една силно осъзната версия на своя герой. Млад човек, поучил се от грешките на миналото, който прави всяка своя следваща професионална и лична стъпка с изключителна увереност. Отражение на един от все по-малкото, за съжаление, човекоподобни в нашето общество днес, които носят отговорност за действията си и не се страхуват да поемат риск, дори след дълги дни, прекарани в мрак.
Снимка: Forum Film Bulgaria
В „Спайдър-Мен: Нов ден“ екшън сцените са по-зрелищни и изпипани до най-малкия детайл от всички филми в поредицата досега, а паяжините и диалозите „се дуелират“ по-хармонично от всякога. Силно впечатление ми направи сцената след дългоочакваната, но същевременно случайна среща на Питър Паркър с Нед и Ем Джей, която предизвиква силна емоционална турбуленция, довела до мутация в ДНК-то му. Всяка минута, в която той губи способността да контролира собственото си тяло, ми напомни за симптомите на паник атака. Възприех тези елементи като своеобразна аларма към всички нас – че подобни последствия могат да застигнат всеки от нас, ако не успеем да намерим баланса между професионалния и личния си живот.
Режисьорското решение на Дестин Даниел Кретън да въведе в продължението добре познатия на всички герой от вселената на Марвел – Хълк (Марк Руфало), както и напълно новия персонаж Джийн Грей, изиграна от актрисата Сейди Синк, известна с ролята си на Макс Мейфийлд в Stranger Things, за мен е истинско попадение. За мен то е като своеобразна метафора за „новия ден“ – границата между миналото и бъдещето. Влизайки в ожесточена битка със Спайдър-Мен, двамата герои сякаш са призвани да го провокират да разкрие пълния си потенциал. Срещата с тях се оказва най-голямото му изпитание досега – както физически, така и морално. Разговорите му с Грей – първия герой със вродени свръхспособности в историята на Марвел – го карат да се изправи лице в лице със страховете си, да се вслуша по-внимателно в знаците около себе си и да приеме реалността такава, каквато е. Техните откровения, подсилени от брилянтната операторска работа на Брет Павлак и впечатляващите визуални ефекти, до такава степен приковаха вниманието ми, че на моменти дори заглушаваха музиката на Майкъл Джакино.
„Спайдър-Мен: Нов ден“ поставя под лупа вътрешния свят на най-чувствителния от всички супергерои от вселената на Марвел, оставяйки сякаш на пауза останалите поддържащи персонажи. В тази част приказността почти не се усеща, а хуморът и романтиката само подсилват силния реализъм в сцените. Проследявайки сюжетната линия внимателно, имах през цялото време усещането, че гледам силно психологически екшън, който обаче ми оставя пространство да дишам, да осмислям и да усвоявам всяко послание с лекота. Много приятна изненада лично за мен, която определено засили любопитството ми към продължението, загатнато след края на надписите. По мое мнение, четвъртият филм от поредицата за Спайдър-Мен обещава да
привлече нови фенове към мултивселената, които ще им стане любмо ходи да откриват приликите и разликите между комиксите и различните киновселени.
Всъщност, връщайки лентата назад през трите различни поредици за Спайдър-Мен през последните десетилетия, смело мога да кажа, че „Нов ден“ ще ви развълнува най-силно – но не със сълзливи, често клиширани любовни отклонения, а с новата суперсила на Спайдър-Мен – да търси своята истина първо в себе си, а след това в околните.
