Отишлият си преди дни „крал на максимализма“ в модата Роберто Кавали остави наследство, надхвърлящо леопардовите принтове и прилепналите по тялото модели. Обичайно името на дизайнера се свързва с животинските принтове, пачуърка, разголените, предизвикателни визии. Всъщност той е един от

големите новатори в областта на тъканите,

който умее да създава и дрехи.

Дори едно откритие е достатъчно, за да осмисли даден професионален път, а Роберто Кавали има цели две. Той е на трийсет години, когато патентова

нов начин за обработка на животинска кожа

и демонстрира техниката си с ушиването на розова кожена рокля. Благодарение на него кожата навлиза в масовия гардероб. Дори тези, които отхвърлят естетическите му идеи като ексцесии на ръба на кича, днес утвърждават креативността му с всяка покупка на кожено яке.

Четвърт век след големия си удар, когато е в средата на петдесетте си години, Роберто Кавали започва другия си експеримент – с денима.  Стреля с пясък по материята, добавя блясък и щампи, прави плата еластичен благодарение на ликрата. Твърди се, че за целите на колекцията си дизайнерът е

купил на безценица цял контейнер затворнически джинси,

предназначени за изхвърляне.

Патентът, свързан с кожата, помага на Кавали да започне собствен бизнес. Работата му с денима предизвиква фурор в цял свят, изстрелва марката му на върха и позволява да бъде регистрирана линията Just Cavalli.

„Той предпочиташе да говори за хеликоптера и яхтата си“, написа „Ню Йорк таймс“ по повод кончината на дизайнера, да се снима в компанията на красиви жени – с неизменен загар, пура и чаша шампанско в ръка, вместо да говори за същността на творческия процес и тънкостите на занаята.

Големите дизайнери са податливи на суетата – Миуча Прада има собствен музей, Джорджо Армани се самоутвърждава като жива легенда, Пиерпаоло Пичоли обожава да се снима с шивашки метър и работна престилка, а Фаусто Пулизи акцентира на

трудния път към успеха и тежката работа

като сервитьор. Кавали никога не е бил изкушен от подобно себедоказване, въпреки че знае твърде много и за изкуството, и за страданието.

Дядото на дизайнера е бил утвърден художник, излагал картините си в галерията „Уфици“ във Флоренция, а баща му е убит от нацистите, когато Кавали е едва четиригодишен. Семейството разчита за  издържката си на майката, която е шивачка. „Мечтата ми беше да стана художник“, казва дизайнерът в интервю пред „Вог“ през 2008 г.

Роберто Кавали учи живопис във Флоренция, но твърде рано сменя специалността си и се насочва към текстила, пише БТА. Материите, които предлага още като младеж, са толкова впечатляващи, че името му става известно сред местната индустрия, преди да завърши университета.

Едва ли има друг, който да е толкова далеч от моите виждания, но винаги съм признавал неговия

артистичен гений,

написа Джорджо Армани в социалната мрежа „Екс“ след новината за смъртта на колегата си. Виталният стил и смелостта на Кавали ще липсват на модата, която все повече е прицелена в продажбите.

Десетки години в италианската модна индустрия властва минимализмът. Кавали трябва да чака близо четвърт век, за да стигне до върха. Междувременно работи във все същата максималистична посока и не се отказва от веруюто си.

„Щом е мода, значи трябва да бъде лудост – иначе не е мода“. Днес – в ерата на окрупняването под шапката на големите групи за луксозни стоки, подобно отстояване на естетически позиции изглежда почти невероятно.