Много е готино да изкарваш прехраната си изцяло чрез социалните мрежи, много е удобно стойността ти да се определя от харесвания, които с всеки изминал ден стават все повече, но най-идеално е да живееш в свят, в който нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда. Малко по-тъжно става, когато ти се наложи да се сблъскаш с реалността, да пораснеш и да осъзнаеш, че всичко е до време – особено образът ти в социалните мрежи.
Снимка: Театър Българска Армия
А най-страшно става, когато нямаш обхват… Тогава семейства се разделят, влюбени се карат и животът губи своя смисъл. Звучи като нещо прекалено фантастично, за да е реалност, но това важи с пълна сила за образите на Лиза Шопова от „Фейк“. Режисьорката смело осмива героите на нашето време, които разчитат на филтрираните снимки и розичките в TikTok, за да функционират пълноценно.
Снимка: Театър Българска Армия
Всичко започва със сватбената репетиция между двама млади души, събрани не само от силната си любов, но и от желанието за повече харесвания, разбира се. Цялото представление се върти около тях и скромната им компания от приятели и роднини, които ще присъстват на тържеството. В минутите преди заветното „ДА!“ зрителят става свидетел на разнообразни персонажи, всеки вглъбен в собствените си проблеми.
Снимка: Театър Българска Армия
Булката силно се интересува дали сватбата ще може да бъде излъчена на живо. Едната ѝ сестра е изморена от бременността, но трябва да се усмихва фалшиво заради многото рекламодатели, на които трябва да угоди, а третата сестра не се интересува от абсолютно нищо. На фона на всичко това имаме и двете майки, които едва се сдържат да не се хванат за гърлата – освен че се различават в разбиранията си, те се конкурират и за една обща роля.
Снимка: Театър Българска Армия
Сякаш, за да се присмее на повърхностността и незначителността на проблемите им, съдбата решава да им отнеме тока в този важен ден. Очаквано никой вече не знае какво да прави без телефон в ръцете си, много маски започват да падат и всеки разкрива истинската си същност. Всичко това е поднесено по един много комичен начин, който ясно показва, че целта на „Фейк“ е да осмее безумността на обществото чрез преекспониране на неговите най-големи дигитални слабости.
Снимка: Театър Българска Армия
Най-много ми хареса, че представлението бе изключително танцувално – в него липсваха проницателни диалози или впечатляващи реплики, но пък изобилстваше от емоции, смешни ситуации, театър на движението и светлини, които говореха повече от целия сценарий, събран заедно.
Също още в началото ми направи впечатление, че актьорите използваха изрази и препратки, познати основно на по-младото поколение, което следи онлайн тенденциите, дори и глуповатите такива. Сякаш този типичен за младите хумор не успя да достигне до по-голямата част от възрастните зрители в залата.
Снимка: Театър Българска Армия
Въпреки това, посланието на „Фейк“ бе ясно разбрано от всеки присъстващ и няма как у него да не е възникнал следният въпрос: „В момента живеем в пандемия от фалшиви новини и снимки, но дали е възможно да съществуваме и във време на фалшиви хора?“
