Отбелязваме 80 години от рождението на Катя Паскалева. Едно от най-обичаните лица на българския театър и кино подчертава взаимовръзката между истинската ѝ същност в живота и успешното пресъздаване на характера на поверената ѝ роля. Доказателство за това е подготовката, която тя води за моноспектакъла „Скитница“ от Жан-Клод ван Итали. За ролята на бездомница в Ню Йорк се подготвя,
прекарвайки часове наред преоблечена като клошар сред други истински клошари
по софийските улици. Увековечена от фоторепортера на БТА – Светлана Бахчеванова, нетипичната за 1998 г. фотосесия се превръща в тема за оживени дискусии и истинска реклама за моноспектакъла.
Катя Паскалева e родена на 18 септември 1945 г. в Петрич. Първите ѝ артистични изяви са още в детските години, когато семейството се мести в Перник. Още като ученичка има участия в местния театър. Тогава се разиграва и трагичният епизод, при който
баща ѝ, издъхвайки в ръцете ѝ, с последните си думи я насърчава да стане актриса.
Така се стига до 1963 г., когато след великолепно изпълнен монолог на Жулиета Катя Паскалева става една от 15-те девойки, избрани сред повече от хиляда в конкурс за постъпване във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ).
Випускът на Катя Паскалева е под ръководството на проф. Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, а нейни състуденти са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова. След като завършва института през 1967 г., младата актриса е разпределена в Добрич, а след кратък престой – и в Пловдив. През 1969 г. тя се установява в драматичния театър „Константин Величков“, Пазарджик, където играе в продължение на седем години. Кариерата ѝ на сцената се пренася в София - в Драматичния театър „София“ (1976-1984) и Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Роли
Нейни роли в театъра са превъплъщенията ѝ в „Албена“ на Йордан Йовков, „Калиакра“ на Кръстьо Дренски, във Вера от „Дипломат“ на Самуел Альошин, Розалинда от „Както ви харесва“ на Шекспир, Йонка Карабаева от „Среща“ на Лозан Стрелков, Вела от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Ивана от „Събота 23“на Стефан Цанев, Лавиния от „Тит Андроник“ на Шекспир, Нина Заречная от „Чайка“ на Чехов, Варвара от „Дачници“ на Горки.
Катя Паскалева участва и в постановки на телевизионния театър – „Мадам Сан Жен“ от Викториен Сарду и „Над морското равнище“ от Иван Радоев.
В киното изиграва емблематичната роля на Мария в „Козият рог“ (1972) под режисурата на Методи Андонов, на Христина в „Иван Кондарев“ (1974), на Стефка във „Вилна зона“ (1975), Тана в „Матриархат“ (1977).
Други филми с нейно участие са „Шарен свят“ (1971), „Мъже без работа“, „Нона“ (1973), „Спомен“ (1974), „Хайдути“ (Унгария, 1975), „Слънчев удар“, „Лъжовни истории“, „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Бумеранг“, „Бедният Лука“ (1979), „Елегия“, „Най-тежкият грях“ (1982), „Равновесие“ (1983), „Поетът и дяволът“ (1984), „Тази хубава зряла възраст“ (1985), „Ева на третия етаж“ (1987), „Аз, графинята“, „Спирка за непознати“ (1989), „Аритмия“ (1992), „Забраненият плод“, „Голгота“ (1994).
Непознатата Катя Паскалева
Малко известни са акварелните рисунки на Катя Паскалева. Те са показвани в изложби посмъртно. Известни са и три нейни портрета, които са на Златю Бояджиев. Това проявление на таланта ѝ, както и бохемският живот на актрисата са описани в няколко биографични книги и филми за нея и първия ѝ съпруг – известния пловдивски художник Георги Божилов-Слона.
Първата книга за Катя Паскалева е на втория ѝ съпруг – режисьора Иван Росенов.
„Книжни квадратчета“ е издадена през 2003 г. и в нея са събрани акварелите ѝ, както и записките, които актрисата е правила върху листчета от бележник от 1 юни до 21 юли 2002 г. в болницата „Лозенец“, когато губи гласа си и се бори със заболяване. В този бележник Катя Паскалева отправя последните си послания към своите близки и света.
Автор на две книги и два филма за Катя Паскалева е журналистът Георги Тошев. През 2015 г. той издава „Катя Паскалева. Жените в мен“ и едночасовия филм „Катя Паскалева. Последната роля“.
Признание
През 2016 г. съученици на Катя Паскалева от Перник създават фондация на името на актрисата, която да подпомага дарования в изкуството. От фондацията поставят паметна плоча на сградата на гимназията, в която тя е учила. През 2023 г. Столичният общински съвет решава улица в район „Витоша“ да носи нейното име.
Катя Паскалева е удостоена със званието „Заслужил артист“ през август 1974 г. За ролята си във филма „Козият рог“
печели наградата за най-добра киноактриса от десетия международен филмов фестивал в Панама
през 1972 г., наградата „Фемина“ в Брюксел, Белгия, и награда за принос в развитието на световното кино от Международния кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия, през 1976 г.
През същата година получава отличието за женска роля от фестивала „Златна роза“ във Варна за филма „Вилна зона“. През 1981 г. е наградена за актьорско майсторство от Съюза на артистите в България, а през 1986 г. получава награда за женска роля от Съюза на българските филмови дейци за ролята си във филма „Памет“. През 1987 г. печели статуетка за поддържаща женска роля във филма „Ева на третия етаж“ от фестивала в Карлови Вари, а през 1991 г. е
удостоена с „Аскеер“ за водеща женска роля.
През декември 1995 г. получава отличието за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци за ролите си във филмите „Забраненият плод“ и „Търкалящи се камъни“.
През 2025 г., по повод 80-годишнината от рождението на актрисата, излизат книгата с рисунки и непубликувани бележки на Катя Паскалева „Тишина от думи“, както и документалният филм с истории от бохемския живот в Пловдив на Катя Паскалева и Георги Божилов „Катя и Слона. Техният Пловдив“.
