Параход, потънал край Созопол преди близо 200 години, беше открит и проучен от учените от Центъра за подводна археология.
Находката е крайно изненадваща, защото се намира на 300 метра от плажа Харманите, където никой не е предполагал наличието на корабокрушение.
Въоръжени с мощен ехолот и сонар, археолозите вече могат да си позволят да сканират огромни площи в търсене на отломки от миналото. И въпреки че корабокрушенията са едни от основните им цели, никой не е очаквал че точно тук, на 350 метра от Харманите ще открият останки от кораб. При това крайно необичаен.
Снимка: БНТ
„Понеже е много детайлно, трябва няколко пъти да го минем, за да може да се съберат достатъчно удари с лъчи и да изградим хубав образ“, казва инж. Кирил Велковски – геофизик.
Останките са съвсем видими до 2 метра над пясъчното дъно.
„Плътно са обрасли с миди, рапани и гъби – ще рече, че винаги са си лежали така на дъното“.
„Разпитвахме местни хора, не знаят за такъв потънал кораб и затова си мислим, че е потънал преди Освобождението, защото след това събитията се помнят горе-долу, особено от местното население“, разказва пред БНТ д-р Найден Прахов.
Какъв е този кораб – ще се наложи дълго да се проучват архивите, за да се намери отговор. Но д-р Драгомир Гърбов смята, че е попаднал на обещаваща следа.
Снимка: БНТ
„Археологическият обект наистина не беше познат на водолазната общност до този момент. От исторически сведения знаем, че първата параходна линия на западно-черноморското крайбрежие е тази на австрийски Лойц от Константинопол, през Бургас, Варна за Галац, която осъществява връзката с дунавската австрийска параходна линия за Виена и започва да оперира през 1845 г.“
Но дали корабът е свързан с параходната линия
и какво точно му се е случило – търсенето ще отнеме време.
Снимка: БНТ
„Нямаме данни за водене на някакви военни действия около Созопол през този период“, обяснява Драгомир Гърбов. „Това е периодът на Кримската война. Дали този кораб по някакъв начин е свързан със снабдяването на съюзническите войски, знаем че военно-морската база на съюзниците е във Варна“.
Интересно за учените е да се разбере дали е бил с платна. Защото ранните кораби са с платна и парни машини.
Снимка: БНТ
„Този най-вероятно щом плава в морето има и ветрово осигуряване, иначе само тези лопатки няма да е стабилно за нашето Черно море“, казва проф. Калин Порожанов.
Но е очевидно, че нашето море не му е понесло по някакъв начин.
А от някои изкривени елементи на останките, които приличат на горивна камера, учените не изключват и взрив.
„Там рифове няма, няма как да е потопен от риф“, казва проф. Калин Порожанов.
„Това може да обяснява деструкциите, които виждаме по котелното, така да кажем, парната машина, която е разтворена“, обяснява д-р Павел Георгиев.
Снимка: БНТ
д-р Драгомир Гърбов, споделя още: Инциденти на море са се случвали всякакви, особено през ранните периоди на параходното мореплаване. Особено парните котли са сравнително опасни. Да, взривоопасни бих казал даже“.
Морската история на българското Черноморско крайбрежие през този период е твърде непозната и не добре изследвана. Но сега учените имат възможност да я попълнят.
