Реставрацията на знаменитата фреска „Страшният съд“ в Сикстинската капела разкри неизвестна досега техника на ренесансовия майстор, разказва изданието Artnet News. Микеланджело е използвал необичайни четки с няколко върха, за да постигне ефектите на светлина и движение, характерни за скулптурите му. Изследователите са открили и нови подробности около предполагаем негов автопортрет, скрит сред фигурите на „Страшният съд“.
Повече от 480 години след завършването на „Страшният съд“ реставраторите във Ватикана установиха как Микеланджело е постигнал някои от най-впечатляващите живописни ефекти в монументалната фреска. Откритието е направено по време на почистването на произведението през 2026 г. и е представено в ново издание на Ватиканските музеи, съобщава и британският вестник The Times.
Ръководителят на реставрационните дейности Паоло Виолини забелязал необичайна особеност в мазките на художника. На много места те са успоредни, а понякога се пресичат под прав ъгъл, образувайки фина мрежа от линии. При внимателното им изследване реставраторът установил, че дори най-малките отклонения в отделните линии се повтарят съвсем точно в съседните.
Това наблюдение го довело до извода, че линиите не са рисувани поотделно.
Микеланджело вероятно е използвал специално изработени инструменти,
с които е можел да нанася няколко мазки едновременно.
„Когато една линия леко се отклонява, останалите успоредни линии повтарят същото отклонение“, разказва Виолини пред The Times. Според него това означава, че художникът е работил с четки с няколко отделни върха, събрани в един инструмент.
Изследването показва, че Микеланджело вероятно е разполагал с различни варианти на тези необичайни четки. Някои са имали три върха, а други до десет, разположени на ширина, достигаща приблизително 15 сантиметра. Инструментите наподобявали малки гребени и позволявали едновременното полагане на множество линии.
Техниката не само ускорявала работата върху огромната фреска, но и създавала специфичен оптичен ефект, предаде „Площад Славейков“. Пресичащите се мазки придавали на повърхностите вибрираща светлина, обем и усещане за движение. Особено отчетливо това се вижда в косите на отделни фигури, докато при изобразяването на човешката кожа следите от инструмента са почти незабележими.
Откритието е важно и защото показва връзката между живописта и скулптурата в творчеството на Микеланджело. Художникът използвал сходен принцип при обработването на мрамора с многозъби длета, които оставят успоредни следи върху камъка и променят начина, по който светлината се отразява от повърхността. Със специалните четки той успял да пренесе този ефект от скулптурата върху стенопис.
Реставрацията, приключила през април 2026 г., е първата толкова мащабна намеса върху „Страшният съд“ след голямото възстановяване от 1994 г. Основната задача на специалистите била да отстранят белезникавия слой, който постепенно е покрил фреската и е намалил контраста между светлите и тъмните участъци.
Според официалното съобщение на Ватиканските музеи химическите анализи установили натрупване на калциев лактат, образуван при взаимодействието на млечна киселина, отделяна в атмосферата при човешкото изпотяване, с калция в живописната повърхност. Милионите
посетители на Сикстинската капела неволно са допринесли за промяната във външния вид на произведението.
Почистването е извършено с дестилирана вода и специална японска хартия. След отстраняването на налепите цветовете възвърнали своята яркост, а специалистите получили възможност да изследват непосредствено живописния слой и техниката на Микеланджело.
Реставрацията насочила вниманието и към още една загадка на фреската. Изкуствоведът Фабрицио Биферали изследвал изображение на човешко лице върху плат, носен от фигура, свързвана със смъртта, в долната част на композицията. Според неговата интерпретация това може да е още един автопортрет на Микеланджело.
Досега най-известното предполагаемо автопортретно изображение на художника в „Страшния съд” беше лицето върху одраната кожа, която държи свети Вартоломей. Новото изследване предлага различен образ, който Биферали свързва със състоянието на художника след тежко падане по време на работата и с идеята за лично възраждане. Тази идентификация обаче остава изкуствоведства хипотеза, а не окончателно доказан факт.
Микеланджело работи върху „Страшният съд“ между 1536 и 1541 г. по поръчка на папа Павел III, като изписва цялата олтарна стена на Сикстинската капела. Композицията
включва близо 400 фигури и е сред най-сложните произведения на ренесансовата живопис.
Новите открития са представени в книгата Michelangelo 2026. La manutenzione straordinaria del Giudizio universale, публикувана през октомври 2026 г. от издателството на Ватиканските музеи. Изданието документира реставрационните работи, научните изследвания и фотографските наблюдения върху фреската.