Бременността и раждането са ключови събития във всяко общество и много често са съпътствани от интересни обичаи. От векове хората изпълняват ритуали, които служат като молитва за здраве и благословение на майката и нейното новородено. Те често са вдъхновени от природата, религията и митологията, като отразяват

древни вярвания и културни традиции, предавани от поколение на поколение.

В тази статия ще разгледаме някои от най-интересните ритуали по света, свързани с този незабравим момент за всяка жена – появата на нейното дете.

Финландия и бебешката кутия  

Финландия има традиция да подарява „кутията за майчинство“ (на фински: äitiyspakkaus) на бъдещи майки. Тази практика започва през 1930-те години като част от усилията за намаляване на детската смъртност и подкрепа на новите родители в държавата. Кутията съдържа основни вещи за грижата за новороденото,

като дрехи, пелени, спално бельо и дори малък матрак, който позволява кутията да се използва и като легълце.

Кутията за майчинство е достъпна за всички семейства, независимо от социалния им статус. Медицинските лица в Финландия насърчават бъдещите майки да посетят лекар или акушерка в ранния етап на бременността, за да я получат навреме.

Бали и погребването на плацентата

В хиндуистката страна важна традиция при раждането е погребването на плацентата. Според вярванията, тя се

възприема като жива – като брат или сестра близнак на новороденото.

По време на церемонията плацентата се почиства, поставя се в запечатан контейнер, увива се в бял плат и след това се погребва извън пределите на дома.

Япония и състезания по бебешки плач

Повечето японки се стремят да родят без прием на обезболяващи – древно вярване, което произлиза от будисткото схващане, че

родилните болки трябва да се изтърпят като тест, за да се подготвят за трудностите на майчинството.

Точно така, това означава и че повечето жени дори не желаят да им се сложи епидурална упойка, дори когато лекарят им я препоръча.

След като бебето се появи на бял свят, новата майка традиционно остава в дома на родителите си поне един месец, като по време на този период приятели и роднини я посещават и ѝ носят по традиция червен ориз и червен боб за здраве и дълголетие.

В Япония също така се провеждат състезания по плач, наречени nakizumo. Японците вярват, че бебетата, които плачат силно и често, са по-здрави и ще растат много по-бързо.

Доминиканската Република и Gender Reveal с прибори

В Доминиканската Република съществува традиционен фолклорен обичай за разпознаване на пола на бебето. Той се практикува и в други части на света. По време на ритуала лъжица, нож и вилица се поставят под три различни стола, а бъдещата майка трябва да избере да седне на един от тях, без да подозира каквото и да е било.

Лъжицата означава момиче, ножът – момче, а вилицата – че полът все още не е определен или близнаци.

Освен това, в доминиканската култура съществува вярване, че ако жената очаква момче, косата ѝ става гъста и лъскава, докато при бременност с момиче косата ѝ е по-тънка и не толкова блестяща.

Латинска Америка и техният ритуал за възстановяване след раждане

В селата на Латинска Америка съществува обичай, при който съпругът дава на жена си риза, влажна от потта му след тежък работен ден, докато тя ражда.

Според народните вярвания това ѝ дава сили.

След раждането майката и бебето се крият старателно от слънчевата светлина няколко дни, дори в дома, където по традиция над леглото се окачва балдахин.

Интересен факт е, че майките в Латинска Америка спазват традицията „карантина“ (на испански: la cuarentena) – 40-дневен период за възстановяване след раждането. През това време те се въздържат от сексуален контакт, физическа активност и пикантни храни. Роднини и приятели поемат домакинските задължения – готвене, чистене и грижи за другите деца. Така позволяват на майката да се съсредоточи изцяло върху бебето. Според вярванията тялото на родилката е уязвимо през този период,

затова тя увива корема си с пояс или лента, наречена „фаджа“.

В края на карантината на майката се приготвя специална баня с билки, мляко или розови листа, за да се отбележи завръщането ѝ към ежедневието.

Турция и чудотворната напитка 

За да отпразнуват появата на нов член на семейството и да стимулират количеството кърма, майките в Турция пият традиционната напитка „следродилен шербет“ („lohusa şerbeti“). Тя се приготвя от вода, захар, карамфил, канела и червен хранителен оцветител и се сервира на родилката в болницата. Ако ги посетят, роднините и приятелите също трябва да отпият няколко глътки от напитката.

Двадесет дни след раждането майката и бебето обикалят домовете на близките, където по традиция получават кърпичка с бонбони за добро здраве и варено яйце за дълъг живот. Домакините натриват също веждите и челото на бебето с брашно за късмет.

Нигерия и ролята на бабата 

В Нигерия бебетата се благославят със специални ритуали, които се провеждат на седмия ден за момиченцата и на деветия ден за момченцата. По време на тези обреди на децата се подаряват символични предмети с пожелания за добър живот. За момичетата това са палмово масло (за спокоен живот без стрес), орех кола (за дълъг и здрав живот), както и сол и пипер (за разнообразие и вълнения).

След раждането майката и бебето получават специални грижи, известни като „омугво“. Важна част от този обичай е първата баня на бебето. Тя обикновено се приготвя от бабата или, при нейно отсъствие, от леля или близка приятелка. Тази баня символизира подкрепата на общността към майката в грижите за детето. Бабата също подпомага възстановяването на майката след бременността, като ѝ прави няколко дни след раждането масаж на корема с гореща кърпа.