Появата на бебе в дома носи със себе си истинско торнадо от емоции – от крайно въодушевление и радост до тревоги и страхове. Този период, изпълнен с промени, може да бъде съпътстван и от различни състояния,
включително и до следродилна депресия.
В този материал ще излезем отвъд рамките на обичайните съвети по темата и ще разгледаме задълбочено ранните симптоми, основните фактори за появата ѝ и как да реагираме, за да предотвратим потъването в капана на това психическо разстройство.
За целта ви срещаме с психолога Настя Милева в нейния кабинет „Връзки с действителността“, където тя от години се занимава с изследването на човешкото поведение. В практиката си Настя е открила едно правило: „Всеки индивид трябва да се научи да се грижи сам за себе си – за ума, духа и тялото си!“. Нещо, което знаем на теория, но не правим на практика. Според нея основните проблеми на съвременното общество се коренят в това, че хората често живеят в заблуда, усложнявайки простите неща заради примитивните черти на човешката природа, наследени от еволюцията. По този начин те заплащат
„цената на собствените си очаквания“.
Днес Настя ще сподели повече за своята практика с пациентки, които са посещавали кабинета ѝ в състояние на следродилна депресия.
Снимка:unsplash.com
„Имам чувството, че някой друг е родил на моето място“,
„Аз не усещам майчинското чувство! Май не ставам за майка!? Аз съм ужасно същество и трябва да бъда наказана“… или „Мразя си живота! Мразя това да съм майка! Мразя факта, че някой зависи от мен… Не искам да нося отговорност за друг!“. Това са някои от най-често срещаните думи, които тя чува в първите минути на разговора с много млади майки.
Според нейните наблюдения, ранните симптоми при тези жени най-често се проявяват по време на бременността или в часовете след раждането. „Първите седмици след раждането са критични, тъй като през това време е от съществено значение да се осъществи приемането, осъзнаването и адаптацията към „новото нормално“. За нея този период може да доведе до развитие на по-сериозни симптоми.
„Те наподобяват тези при депресия и включват силна тревожност“,
неспособност да се справим със собствените си мисли, чувство за вина, интензивен страх и дори ужас. Често се наблюдават и промени в хранителния режим, както и безсъние. Всеки случай е индивидуален, а симптомите могат да варират при различните жени.“
Според изследване на Cambridge University Press от 2023 година, следродилната депресия засяга около 50–75% от жените по света. Някои от проучванията показват, че значителна част от жените, страдащи от следродилна депресия, са имали предишни депресивни епизоди, което ги прави по-склонни да развият това състояние след раждане. „Да, възможно е, но не е задължително! Всичко зависи от начина, по който възприемаме света и средата около нас. Начинът, по който виждаме себе си и доколко сме адаптивни към предизвикателствата на родителството, играе съществена роля“, коментира Настя.
Снимка:unsplash.com
Сблъсквайки се с различни случаи в практиката си, Милева споделя, че според нея няма значение възрастта на майката и дали бременността е първа, втора или трета, за проявата на следродилна депресия. „Няма закономерност! Може да се появи, но може и да пропусне. Счита се, че неопитността и младостта, както и липсата на познания за предстоящото, предразполагат към нея.
Но всичко зависи от това каква е била бременността, колко спокойна е била и в каква среда е заобиколена майката.
Важно е също какво е наследственото генетично предразположение, както и дали имаш хормонален или емоционален дисбаланс. Факторите са много и никой не е застрахован.“
Снимка: Unsplash
Относно сблъсъка с промяната, изолацията от нашето динамично ежедневие е един от основните фактори, според много проучвания и майки, но не е единственият: „Изолацията е един от факторите, но не е задължителен! Всъщност тя допринася за развитието на много видове състояния, но никога не е единствено виновна! Винаги става дума за съвкупност от фактори“, казва Милева.
Тя подчертава, че важен аспект е поведението и реакциите на бащата: „Голяма част от мъжете не знаят какви точно са мотивите им да станат бащи и живеят в илюзията, която се представя във филмите. Те често не осъзнават, че трябва да играят две роли – да бъдат родител на детето, а паралелно с това и приятели и партньори на жените си. Това дете е плод на обща любов, а не само на майката или само на бащата, както твърдят много от тях. Отговорността е споделена! И така трябва да бъде!“. По-специфично относно отношението на мъжете към жените, тя ги съветва:
„да се опитват да обичат жените си чрез грижа и внимание!“
Снимка:unsplash.com
Практикувайки като психолог през последните години както в Западна, така и в Източна Европа, Настя смята, че „другият свят“ обръща повече внимание на състоянията, свързани с менталните заболявания, и ги разглежда с уважение и разбиране. „За тях превенцията е пътят към съществуването!“, допълва тя. „В България обаче се наблюдава тенденция към отричане, подкрепена от убеждението, че
„това на мен няма как да се случи!“.
Според Настя е невъзможно да се справим с даден проблем или казус, ако преди това не разберем и осмислим устройството и функцията му.
Снимка: istockphoto
Към всички тези майки, които преминават през състояние на депресия и се сблъскват с основно негативни реакции, за които споменахме по-горе, и често чуват: „Сегни си, стегни се“,Милева се обръща с думите:
„Поклон за смелостта и силата да станете майки! Не спирайте да осмисляте живота си в собствените си очи!“
Тя силно препоръчва на всяка една от тях да се свърже със специалист, за да изкаже на глас това, с което не могат да се справят. Настя добавя и да не забравят: „Всичко започва с любов и се лекува с любов“.
Симона Иванова е завършила комуникации и международни отношения в Université de Lorraine в Нанси, Франция. През последните няколко години тя създава уеб съдържание за няколко европейски неправителствени организации. Водена от любовта си към киното и театъра, тя обожава да разказва истории през призмата на изкуството.
