- Професията ми я приемам като хоби, а това е най-хубавото нещо.
- Днешните забрани и рестрикции спират младите от това да правят комедия.
- Аз съм човек, който харесва самотата, мълчалив съм и обичам да наблюдавам околните.
- За мен няма стар или лош фокус, а добре забравен такъв.
В едно време, в което магията се е простирала извън малкия екран и се е усещала на сцената, а смехът е звучал едновременно искрено и заразително, се е появил един човек, който съчетава в себе си душите на артист, илюзионист и разказвач на истории. Темата на това интервю е Ненчо Илчев - човек, за когото сцената е дом, магията е призвание, изкуството е първи приятел, а публиката най-големият съдник.
Роден в родопското село Момчиловци, той изминава пътя до театралните салони и снимачните площадки, превръщайки детските си мечти в реалност, изпълнена с фокуси и неподправен смях. Неговото име е свързано с някои от най-незабравимите образи в българската комедийна култура и с истинския стремеж да пренася магията извън границите на малкия екран - право в сърцата на зрителите.
Разговарям с Ненчо броени дни преди едно от най-вълнуващите му участия - това във второто издание на вечерното шоу ,,Голям Праз”, което ще се проведе на 13 февруари във Варна. То ще гарантира свеж хумор, скечове, специални изненади и много звездни гости. В това интервю актьорът и фокусник споделя не просто плановете си за бъдещето и спомените от детството си, а част от онова, което с времето го е изградило като артист и като човек.
Снимка: Фейсбук/ Ненчо Илчев
- Здравейте! Срещаме се броени дни преди второто издание на вечерното шоу „Голям Праз“, което ще се състои на 13 февруари във Варна. Какъв е образът, в който ще ви види публиката – магьосникът, комикът или човекът Ненчо?
- И трите неща. Много е разнообразно и ми стана много приятно. Вчера репетирахме на маса и процесът ме върна в годините, в които снимахме и правихме ,,Комиците‘‘. Тук имаме подобен подход в скечовете, дори и сценаристът е същият, който е работил и преди в ,,Комиците‘‘. Беше ми много приятна и срещата с Любо Нейков , с когото продължаваме да се сработваме с годините. Ще стане нещо много хубаво - тип комедийно шоу със скечове и фокуси, което да зарадва хората покрай Свети Валентин.
- Преди всяко голямо излизане на сцена имате ли свой ритуал или суеверие, без което не започвате спектакъл?
- Имам. Мисля, че всеки актьор си има нещо подобно. Някакви чисти неща, които всеки се надява, че му носят сила и подкрепа. Аз по принцип съм вярващ човек, така че не толкова суеверието ме държи, колкото самата системна вяра, която ми помага и ми е необходима.
- Магията ви съпътства още от детството. Помните ли първия момент, в който осъзнахте, че това е вашият път? А какво дете бяхте тогава?
- Колкото и да звучи като клише, от съвсем малък знаех, че искам да се занимавам с магия. Роден съм в съвсем друга епоха, за която все по-малко хора си спомнят. Затова ми беше доста по-трудно, но това никога не е спирало детската ми мечта – от дълбоката провинция, от малкото селце Момчиловци, където се е породила, да се опитвам и да се боря да си я сбъдна. Щастлив съм, че ми се случи и в момента работя това, за което съм мечтал като дете. Професията ми я приемам като хоби, а това е най-хубавото нещо. Пожелавам го на всеки да му се случи, защото по-голямо удоволствие от това няма.
- Израствате в Родопите – място с митология и особена тишина. Как това детство повлия на въображението ви и на артистичния ви избор?
- Определено е повлияло, защото във времето, в което съм живял, в дълбоката провинция беше много по-трудно да сбъднеш такава мечта и да станеш актьор. В онези години беше почти невъзможно. Благодарение на моите родители, които са ме подкрепяли, на семейството ми, на природата, на Момчиловци, на мястото, на което съм живял, и най-вече на много силната ми вяра – това се сбъдна. Няма непосилни мечти, има единствено желание, вяра и опит да ги постигнеш. Сигурен съм, че всичко е възможно, ако го пожелаеш достатъчно силно.
Снимка: Фейсбук/ Ненчо Илчев
- Срещата ви с Мистер Сенко е знакова. Какъв урок от него носите със себе си и днес – не само като илюзионист, но и като човек?
- Тогава бях малък, а това беше една много важна среща в живота ми. Тук пак трябва да благодаря на моите родители, които ме заведоха в София и са ,,виновни‘‘ за това, че сбъднаха мечтите ми. Когато се видях с Мистер Сенко, бях на 13 години, а 2-3 години след това той почина.
Тази среща остави такъв белег в живота ми,
че я помня така все едно се е случила вчера, а беше преди 40 години. Имаше едни изрази, които той използваше – думички, за чието значение не си давах сметка тогава, но от гледната точка на 53-54-годишен човек си ги спомням така сякаш ми ги е казал вчера. Той казваше: ,,Спокойствие, спокойствие, спокойствие. Това е най-важното в професията‘‘. След години наистина разбрах, че това има най-много значение в професията – спокойствието. И другото, което повтаряше беше: ,,Хора, хора, няма гладни, има мързеливи‘‘. Запомнил съм тези изрази, казани от неговата уста и мисля, че актуални и до днес.
- Вие сте голяма част и от документалния филм за Мистер Сенко, чиято премиера е след няколко дни. Можете ли да ни разкажете малко повече за него?
- Премиерата на филма е на 12 февруари, тогава е роден и Мистер Сенко. Около една година го подготвяхме и е по книгата, която Михаил Вешим беше написал за него. Аз съм неин инициатор и много ми се искаше да осъществя този проект, защото неговата снаха, която е жива и здрава – Стефка Сенко, искаше да има такова произведение. Тя съществува и благодарение на ,,Книгомания‘‘ - на Илиян, на Светлана, която е главният редактор. Накрая се получи една изключителна книга, по която е заснет и филмът. Главните действащи разказвачи сме аз и Стефка Сенко, Сашо Балкански също взима участие в него. Мисля, че накрая се получи един много добър документален филм за Мистер Сенко и за влиянието му в това изкуство.
- Кой е най-трудният фокус, който сте изпълнявали – не толкова като техника, а като вътрешно предизвикателство?
- Не знам какво да ви кажа, защото толкова фокуси са ми минали през ръцете. Например аз имам един фокус с червени топчета, които се появяват и изчезват от ръцете на хората. Това беше и първият трик, с който ме посрещна Мистер Сенко, когато бях пред вратата на къщата му в София. И до ден днешен го практикувам по време на своите представления. Затова за мен няма стар или лош фокус, има добре забравен такъв. Винаги всички стари трикове, особено по-простичките, са били впечатляващи и по-ефектни. Нищо не е измислено сега, а много преди нас, просто е забравено.
- Вие сте създател на единствения Музей на магията у нас. Какво ви мотивира да го изградите от нулата и какво искате посетителите да отнесат със себе си?
- Това е една моя дългогодишна мечта, на която съм посветил много труд. Вече над 30 години събирам реквизити, всякакви факти, свързани с българските илюзионисти. За моя радост,
успях да събера 90% от всичко, с което са правили своите спектакли
нашите най-големи илюзионисти – Мистер Сенко, Астор, Факира Мити, Лепас. Това са хора, които са живели през изминалия век и са прославили България по целия свят. Така се роди идеята ми за това изложение. Разбира се, направих го в Момчиловци – в моето родно село, в мястото, от което съм излязъл. Държах да се намира там музеят, защото това е едно много красиво родопско кътче, в което се надявах да се развие туризмът. Така и стана.
Снимка: Фейсбук/ Ненчо Илчев
Преди три години музеят отвори врати, благодарение на кметицата Сийка Суркова, която даде две помещения. Със собствени средства го подредих и начинанието ми се оказа нещо изключително впечатляващо и интересно за хората. Оказа се и една от най-посещаваните музейни експозиции в България за изминалата година. Сега тепърва започвам една нова голяма инвестиция, която може да се превърне в
най-големия музей на магията в Европа,
дори не знам дали в световен мащаб има подобен с такава колекция, посветена на изкуството на илюзионистите.
- Завършвате НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Кой негов урок надхвърли актьорството и се превърна в житейски принцип за Вас?
- Той ме научи, че най-важното е общуването с хората, човечността, добрината, любовта и отговорността към актьорството. Това е обща професия, тя е колективна – човек не може да бъде индивидуалист, той трябва да работи с хората. Характерът е много важен, късметът също. Все житейски уроци, които са докоснали не само мен, но и всичките му курсове и ученици. Аз имах шанса да бъда много близък с него, чисто приятелски. Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с такъв велик човек, който наистина остави дълбок отпечатък в мен – не само като артист, а като една много голяма личност.
- Публиката ви познава и като част от култовото шоу „Комиците“. Образът на илюзиониста Ненчо с помощничката Ненка се превърна в емблема – това ли беше любимият ви за изиграване персонаж?
- Да, любим ми е, защото хората преценяват какво да гледат най-много и да превърнат в любимо. Аз съм щастлив, че съм част от най-предпочитаните и гледани скечове от публиката през тези над 10 години – тези с Ненчо, Ненка, професор Тазобедрев и Ахилесов. Те и до днес се гледат в социалните мрежи, което много ме радва, защото явно ни се е получило и работата ни е достигнала до много хора. А и този вид изкуство е изцяло създаден, за да доставя удоволствие на зрителите и да предизвиква усмивки на лицата им.
- „Комиците“ се задържа над десет години в ефир. Как се раждаха идеите за скечовете и имало ли е моменти на творческо изчерпване?
- Разбира се, затова и го спряхме предаването. В крайна сметка всеки един вид хумор върви с времето, в което е правен. Ако върнем хумора от 70-те години, ще ни се струва остарял, както може би сега на 20-годишните им се струват остарели ,,Комиците‘‘. Това е съвсем нормално, времената се менят, епохата, технологиите и хуморът се променят. Но пък аз съм радостен, че скечовете, които ние създавахме се задържаха над 10 години на екран. С колегите си говорихме за онези турнета, които правихме всяко лято. Това го пожелавам на всеки един човек - толкова препълнени летни театри по големите градове, в които сме играли няколко дни подред. От организаторите тогава ни казваха: ,,Дайте ни още два дни и те ще се запълнят.‘‘ Щастлив съм, че съм в тази епоха, с този вид хумор и с колеги, с които бяхме като семейство. Изживяхме едни много хубави 10-15 години.
Снимка: Фейсбук/ Ненчо Илчев
- Няма как да говорим за ,,Комиците‘‘ и да не споменем сериала „Столичани в повече“. Вашият образ на Григорий Чомпалов беше едновременно комичен и провокативен. Ако днес го изиграете отново, бихте ли променили нещо в него?
- Не, защото моят образ започна като една много малка роля в първите серии, след това се разрасна и стана голяма част от сериала. Ако хората ме свързват най-много с един образ през годините, то това ще е този, което ме радва и не бих го променил. Колкото до ,,Столичани в повече‘‘, зрителите много харесваха сериала, защото не е правен никъде другаде, а е напълно автентичен и е писан конкретно за нас като артисти, както и за ситуацията в България. Няма да забравя как
сценаристите пишат нещо, заснемаме го и след няколко дни се случва същото в държавата,
толкова беше актуален. Но това беше в едни други години, ние си позволявахме повече, а днешните забрани и рестрикции спират младите от това да правят комедия. Хората станаха по-обидчиви и вече е по-трудно да се правят театър и комедия.
- През 2019 г. издавате „Забранената книга за фокуси“, насочена към начинаещи. Защо избрахте да споделите магията, вместо да я пазите само за професионалисти?
- Това беше моя мечта, защото когато бях малък много исках да се занимавам с фокуси, но нямаше откъде да се науча. Тогава нямаше социални мрежи, единственият начин беше Канал 1 или да отидеш при някой илюзионист, който да ти продаде скъпо реквизита си. Нямаше училище за това. Заради това си казах, че младите хора трябва някой да ги запали и да се научат на това изкуство. Така издадох първата си книга ,,Магията на Ненчо‘‘, която тогава се продаваше само на моите представление във Военния театър. ,,Забранената книга за фокуси‘‘ е вече втората ми книга, към която изобщо не очаквах, че ще има такъв голям интерес. Хората винаги са проявявали любопитство към този вид изкуство. По-големите си казваха, че фокусите са за деца, но когато отидат на представления, се радваха повече от тях.
- Кой е Ненчо Илчев извън сцената – как обичате да прекарвате свободното си време и какво ви помага да спазвате баланса между професионалния и личния живот?
- На тази възраст предпочитам да си стоя вкъщи и да спя до късно, така си почивам. Аз съм човек, който харесва самотата, мълчалив съм и обичам да наблюдавам околните. Дори и да нямам работа, винаги има нещо, с което да се занимавам. Сега това са музеят и ново представление – винаги в главата на артиста има нещо, което чака да се направи. През годините се научих да си давам време за почивка. Видях, че е много важно, защото ако човек не внимава и тази ,,машина‘‘ може да изгърми. Чисто физически също е хубаво да си даваш някакви паузи, в които да си почиваш, за да имаш сили за после.
Снимка: bTV
- Какво е следващото голямо професионално предизвикателство пред вас?
- Аз много пъти съм го казвал – щастлив човек съм и не се страхувам да го призная. Благодаря на Господ и на съдбата, защото моите мечти от най-ранна детска възраст са се сбъднали. Най-важната ми житейска цел е да завърша този музей за изкуството на илюзионистите, да придобие този облик, който планирам, държавата да го поеме, да има кой да го обслужва и да се посещава от хора от цял свят. Имах и още една мечта като дете, която се сбъдна преди 3-4 години, а именно да играя в постановката ,,Догодина по същото време‘‘. Ивайло Христов ми предостави тази възможност и си партнирах с Александра Сърчаджиева. Така че това, за което съм мечтал, Господ ми го е дал и съм изключително благодарен. Дано да имам сили единствено да довърша този музей до край и да го видя в пълния му блясък.
