Големият ни поет, публицист и политик Петко Славейков е истинско чудо – не само заради наследството, което оставя в културния живот на България, но и защото буквално го спасяват по чудо при раждането му.
Той е учител и общественик, етнограф, фолклорист и борец за църковна независимост.
Славейков всъщност не е оригиналната фамилия на семейството му. Майката умира при раждането и той е оставен на грижите на малката си сестричка, която го разнася „по родилките из града да го кърмят, сякаш, за да го откърми народът, на който ще служи по-късно през целия си живот“ (по думите на писателя и критик проф. Константин Гълъбов).
На 15 г. иска да постъпи в манастир, което не се случва, но в бъдеше Славейков ще има ключова роля в църковните дела.
Животът му е белязан от пионерство и множество превъзходни степени.
Той е редактор на първият цялостен превод на Библията на български език, който е известен и като „Славейковата Библия“. Автор е на едно от най-изследваните произведения в българската литература – „Изворът на белоногата“. Създава и издава най-разпространеният и влиятелен български вестник през Възраждането – „Македония“ (1866 - 1872).
Петко Славейков е пръв и в създаването на първото женско списание „Ружица“ (1871) и първото детско списание „Пчелица или ред книжки за децата“ (1871).
Иван Вазов пише за него: „Той пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българския език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара из тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които са омайвали нашите юношески души…“
Той е първият комплексен български автор,
създал високи образци в жанровете на трите литературни рода: лирика, епос, драма.
Петко Славейков е и първият български автор на басни, превежда и адаптира към българската действителност чужди автори. Малко известен факт е, че той е автор и на първата запазена и до наши дни готварска книга.
Баща е на осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Бил е министър на просвещението, депутат, председател на Народното събрание.
Днес, по повод 198 г. от рождението на Петко Славейков си припомняме някои от най-забележителните му цитати:
„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена“.
„Ситият не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?“
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си“
„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“
Из „Не сме народ“:
„Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…“
Из „Татковина“:
„Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.“