Подсъзнанието, въведено като понятие от психиатъра Пиер Жане в контекста на неговите изследвания върху травматичната памет и популяризирано от австрийския невролог и психолог Зигмунд Фройд, представлява съвкупност от процеси на човешкия разум, над които нямаме съзнателен контрол. То и до днес остава неизчерпаем обект на интерес както за научната общност, така и за света на изкуството.
Според редица изследвания подсъзнанието управлява цели 95% от нашия живот. Това означава, че ако то е наситено с негативни вярвания и ограничения, е почти невъзможно да убедим съзнанието си, че сме в добро жизнеспособно състояние. Експертите твърдят, че единственият начин да упражним контрол над нашето подсъзнание, е чрез нашите навици. Следователно, ако превърнем правилните действия в постоянно повторение в ежедневието си, получаваме реалния шанс да „препрограмираме“ мисленето си и да повярваме, че сме точно тези, които винаги сме искали да бъдем.
На теория всичко изглежда лесно, но на практика е истинско предизвикателство, нали? Точно затова днес сме ви подбрали няколко филма, в които подсъзнанието е главен герой и предизвиква множество въпроси за нашата чувствителност и възприятия за света. Независимо дали засягат темата за любовта, отмъщението или неосъществените желания, всички те обещават да разбъркат добре „мозъчната ви кутия“ и да ви накарат да видите света през една по-фантастична призма.
„Боен клуб“ (1999)
Едва ли има човек, който да не е чувал поне веднъж за тази изключително интересна продукция на Дейвид Финчър, базирана на едноименния роман от 1996 г. на Чък Паланик. В лентата носителят на награди „Златен глобус“ и „Сателит“ Едуард Нортън влиза в ролята на обикновен човек, който, отегчен от монотонната си офис работа, се опитва да избяга от реалността, като сформира подземен боен клуб, който впоследствие се превръща в „Проект Хаос“. Филмът изследва подсъзнанието на един мъж, което се оказва по-силно от неговото съзнание.
При премиерата си „Боен клуб“ е определен като един от най-противоречивите и обсъждани проекти на 90-те години. По-късно обаче той постига огромен търговски успех чрез изданията за домашно кино, което го превръща в абсолютна култова класика и кара критиците да преразгледат оценката си за него. През 2009 г., по случай десетата му годишнина, The New York Times го определя като „един от най-въздействащите филмови проекти на нашето време“.
„Блясъкът на чистия ум“ (2004)
Тази кинопродукция е дело на режисьора Мишел Гондри и сценариста Чарли Кауфман, които развиват сюжета по оригинален разказ, написан от тях двамата и Пиер Бисмут. В нея популярният холивудски комик Джим Кери се превъплъщава в Джоел – силно емоционален мъж с разбито сърце, който решава да изтрие всички спомени за бившата си приятелка от съзнанието си. Но точно тогава, по някакъв начин, последната останала следа в подсъзнанието му го подтиква да я потърси отново и двамата започват връзка като напълно непознати.
Увлекателната история на Кауфман, Гондри и Бисмут е удостоена с наградата „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий, а Кейт Уинслет, която влиза в ролята на бившата-настоящата приятелката на Джоел, получава номинация от Академията за най-добра актриса. През годините лентата придобива култов статус и вдъхновява редица музикални творби, сред които песента на Джей Електроника „Eternal Sunshine (The Pledge)“, както и тази на Джене Айко „Spotless Mind“ и албумът на Ариана Гранде „Eternal Sunshine“.
„Науката на съня“ (2006)
Борили ли сте се някога да останете будни, само за да се озовете на границата между истинското съзнание и привидната реалност на съня? Точно това показва сюрреалистичният шедьовър на Мишел Гондри – „Науката на съня“. Сюжетът се върти около Стефан Миру, изигран от носителя на „Златен глобус“ Гаел Гарсия Бернал – силно влюбен и затворен в себе си мъж, чието въображение постоянно прелива в от идеи – детски наивни, но и достатъчно налудничави, за да не бъдат приети просто като чиста фантазия.
Филмът е визуално пиршество, изпълнено с характерните за Гондри ръчно изработени декори от картон, памук и целофан, които ни карат да се потопим дълбоко в подсъзнанието на главния герой. Историята е вдъхновена от приказка за лека нощ, написана от френския писател Сам Муние, който по това време е едва 10-годишен. Тази детска перспектива е умело вплетена в разказа, превръщайки филма в емоционално пътуване из лабиринтите на човешкия ум.
„Генезис“ (2010)
Преди шестнайсет години Кристофър Нолан грабна всички погледи със своя научнофантастичен шедьовър „Генезис“. В неговия проект носителят на три награди ,,Златен глобус“ Леонардо ди Каприо влиза в ролята на Дом Коб – експерт по индустриален шпионаж, който извлича ценна информация директно от подсъзнанието на своите мишени, докато те сънуват. Обвинен несправедливо в убийството на съпругата си, изиграна от талантливата френска актриса Марион Котияр, Коб е принуден да живее в изгнание, далеч от децата си. За да получи шанс да се завърне у дома, той приема една последна, почти невъзможна мисия – да извърши „генезис“, като внедри идея в съзнанието на наследника на могъща бизнес империя.
На 83-тата церемония на Академията през февруари 2011 г. лентата спечели четири награди „Оскар“ – за най-добра операторска работа, звуков монтаж, звуково миксиране и визуални ефекти. Освен това филмът бе номиниран в още четири категории, включително за най-оригинален сценарий и най-добър филм.
„Престъпник“ (2016)
Този напрегнат американски екшън трилър ни потапя в опасна игра на ума и оцеляването. Сюжетът се завърта около безскрупулен затворник, в чието съзнание са имплантирани спомените и уменията на загинал агент на ЦРУ. Целта е ясна, но почти невъзможна - той трябва да довърши последната мисия на агента, за да предотврати надвиснала глобална катастрофа. Лентата не е просто поредица от каскади - тя е дълбоко изследване на силата на човешкото съзнание. Филмът проследява вътрешната борба на един престъпник, чиито първични инстинкти постепенно биват изместени от чуждите емоции, морал и човечност.
Впечатляващият актьорски състав, включващ Кевин Костнър, Гари Олдман, Томи Лий Джоунс, Гал Гадот и Анте Трауе, придава допълнителен колорит на историята, чийто катализатор е трагичната съдба на героя на Райън Рейнолдс.