През последните години, докато модерният свят все повече търси начини да се свърже с природата и да намери алтернативи на комерсиалните спа центрове, една древна практика преживява истински ренесанс. Все по-голям брой хора, от търсачи на приключения до такива, които ценят здравето си, се обръщат към калните бани, намиращи се сред природата. Далеч от лукса на петзвездните хотели, тези естествени лечебни места предлагат уникално преживяване, което съчетава ползите от минералната кал с чистотата и спокойствието на дивата природа. Какво кара толкова много хора да се потопят в мътните води и да преоткрият силата на земята?
Терапията с кал има детоксикираща и реминерализираща функция за организма, както и противовъзпалителна функция за костите, ставите и хрущялите. Поради тази причина тя е
особено полезна при лечението на ревматизъм, артрит и артроза.
Особено ефективна е и при хронични възпаления на опорно-двигателния апарат: ставни артрози, тендинити, мускулни болки и възпаления.
Най-разпространените кални бани обаче са тези при кожни проблеми - дерматит, екзема и псориазис, а също и антицелулитна кал. Процедурите реактивират кръвообращението и микроциркулацията, пише Forte Village Magazine. Поради това се считат за
ценни съюзници в борбата със задържането на вода и разширените вени.
Дренажното, аналгетичното и стимулиращото действие върху метаболитните процеси и устойчивостта към външни фактори превръщат калната терапия в идеално решение за почистване и детоксикация на кожата. Всъщност калта абсорбира токсините и отпадъците, възстановявайки гладката, мека и пречистена кожа.
Ползите от калните бани за неоспорими, а още по-хубавото е, че в България разполагаме с природни такива. Къде се намират те и кога се заражда този лечение?
Методът да е познат още от времето на египтяните. В Европа добива популярност през 16-17 век, след като е позабравен през Средновековието. Първоначално интересът към калолечението нараства в Италия, където калта е предимно с вулканичен произход. В България калолечението масово се прилага,
след като е въведено през 1905 г. от проф. Параскев Стоянов във Варненския морски санаториум.
Първо се е използвала калта от проучените находища край Шабла, Балчишката Тузла , Варна и Поморие.
Калта по Българското Черноморие е определяна като чиста и това я прави благоприятна и подходяща за директно прилагане. Разбира се, има и места, на които тя съдържа миди, черупки и други частици и изисква пречистване, пише Actualno.com. За най-чиста е смятана тази в Поморийското езеро, северната част на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро и Русалка.
Популярни са изворните калища и във вътрешността на страната.
Такива има в Марикостиново край Благоевград и тези в Баня, Пловдивско. Торфени находища у нас има край Перник – село Байкал, край Монтана – село Добри Дол, край Пловдив – в Садово.
