Преди дни актрисата Силвия Станоева успя да накара цялата страна да се гордее, след като беше избрана за главната роля в италиански спектакъл по „Бурята“ на Шекспир. Разговаряхме с нея едва няколко седмици преди да се превъплъти в Миранда в „Магия за бурята – спектакълът на корабокрушението и възраждането на сцената на „Театро Тординона“ в Рим, тъй като вярваме, че постиженията на младите артисти не бива да остават в сянка.
Тя ми сподели, че
получава поканата лично от режисьорката Вивиана ди Берт без кастинг,
след като в продължение на дълго време младата жена я е канила да гледа представленията ѝ. Тя така и не отива, но пък за сметка на това явно оставя следа в съзнанието на режисьорката, защото когато започва работа по новия си проект, Ди Берт е убедена, че Силвия е правилният избор за ролята на Фердинанд. По-късно обаче съдбата ѝ отрежда да изиграе Миранда.
След този разказ за усмихналия ѝ се късмет, нямаше как да не попитам актрисата и какво са очакванията ѝ относно бъдещото ѝ развитие на професионалната сцена в Италия.
„Вече получих предложение за кастинг в един друг спектакъл.
Ще видим какво ще се случи. Много вярвам, че това е вид знак, нещо подарено ми отвън - от съдбата. Смятам, че ще има много възможности за мен в театралната сфера, както и в киното”.
Снимка: Silviya Stanoeva/ официален Facebook профил
Преди тази лятна и красива „буря” да настъпи в живота на Силвия Станоева като артист, затишие все пак има и то е най-оглушително, когато тя все още е у дома. Дори наградите като „Икар” за дебют, отличието от фестивала на театралните училища в Китай и номинацията за статуетката на фондация „Стоян Камбарев” не успяват да я задържат в България. След поредица от откази, разочарования и липса на перспектива, тя най-накрая разтваря крилете си и се подготвя за един своеобразен полет в света на изкуството, който я води именно в Италия.
Посещението на уъркшопи по цял свят сякаш е естествено продължение на
детските ѝ амбиции и мечти – да бъде артист.
„Пъпът ми е хвърлен в Бургаския театър. От съвсем малка си измислях истории, бях си създала и собствено шоу, което се казваше „Проблемите на жената” и когато идваха приятелки на майка ми или роднини, го разигравах. Играех си и на сериали. Така преминаваше ежедневието ми. Въображението винаги е било в центъра. Никога не съм се съмнявала дали искам да кандидатствам в НАТФИЗ”, спомня си тя с умиление.
Снимка: Angelo Difazio
- Балансът между силата и уязвимостта, необходими за актьорската професия, постигам, като…
- Мисля как точно да създам ролята.
- Когато се върна към спомените си за спечелването на „ИКАР” за дебют , осъзнавам, че…
- Бях истинска късметлийка и бях много щастлива.
- Ако някога свободата е била най-висшият човешки идеал, то днес той...
- Продължава да бъде свободата.
- Най-голямото предизвикателство, пред което трябваше да се изправя като български актьор в чужбина, е…
- Да приема, че идвайки в Италия, всъщност бях невидима.
- Артистичната действителност в Италия е по-различна от тази у нас, тъй като...
- Те имат по-добро кино, но ние имаме по-добър театър.
- Намирам вдъхновение в трудностите и тъгата, защото…
- Тогава съм най-истинска.
- „Силвия иска да играе“, защото…
- Не може да прави друго толкова добре.
- Най-важният урок, който обучението при Ивана Чабек ми даде, е…
- По-малкото е повече, но винаги има нещо повече, което да можеш да направиш.
- Музиката ме пренася…
- В други светове. Направихме проект за албум с Ханс Петер Гюндерсен, който е един много известен норвежки композитор. Запознах се с него, когато бях в Лос Анджелис и там записах една песен. Участвах и в клип на друга изпълнителка, която работеше с него. По-късно бях два пъти в Норвегия и дори записахме 10 песни, три от които вече са в интернет пространството. В крайна сметка албумът така и на излезе по ред причини – предимно икономически. Понякога продължавам да си мисля дали нещо може да се направи и дори бях отправила предложение към Ханс Петер да откупя една от песните.
- Всеки път, когато се върна в България…
- Се чувствам добре, някак по-свободна, отколкото преди. Дори и познатите ми от други страни казват, че човек не е пророк в собствената си държава. Гледайки към чужбина, много хора смятат, че там ще е по-добре, но това е само защото е далечно и не го познават.
- Обичам да разказвам на италианските си колеги за родината си…
- Италианците имат много високо мнение за себе си и доста пъти ми се е случвало, когато спомена България, те да си мислят за Унгария и да ми говорят за Будапеща. Разбира се, има и хора, които са посещавали страната ни. Някои са любопитни и са идвали у нас, интересуват се периода на комунизма и чисто политически теми. Колкото до мен, винаги се опитвам да
казвам най-хубавите неща, които бидейки в Италия, преоткрих.
Старая се например да изтъквам нивото на театъра в България, защото от това, което гледам тук, мога да твърдя, че имаме много добра школа. Винаги им разказвам и че българите са гостоприемни и откровени хора.
Снимка: Angelo Difazio
- Най-смелата ми мечта е…
- Продължавам да смятам, че имам възможността да постигна нещо много голямо, интересно и оригинално като артист. Абсолютно вярвам, че един ден бих могла да стигна до много голям филм и да разкрия творческия си потенциал. Изглежда и звучи като нещо лесно и естествено, но на мен ми се струва като най-предизвикателното. И все пак
мечтите ми винаги са били свързани с това да се съгради нещо чрез изкуството.
Всичко останало не би трябвало да е чак толкова трудно.
След макар и краткия телефонен разговор, който проведох със Силвия Станоева, съм убедена, че я очаква изключително светло артистично бъдеще. Ако сте в Рим в средата на септември, посетете „Театро Тординона“ и подкрепете българския талант. А ние, които сме в България, ще очакваме със затаен дъх новите проекти на актрисата, сред които се надяваме да бъде и авторската пиеса „На пътуване с най-добрия ми приятел”, чийто текст е завършен това лято
