- Докато ме късаха в Академията, работих в различни вериги хранителни магазини.
- Да си професионален актьор означава да си отговорен към работата си.
- Образованието и възпитанието са всичко. Оттам започват всичките ни проблеми като общество.
- Повечето роли, които съм изиграл, вече са ми се случвали в живота.
От спектакъла „Антихрист. Глави VIII, X, XI“; Снимка: Стефан Здравески
Небезизвестен факт е, че когато театърът е прохождал, хората, ставащи за първи път свидетели на представления си мислели, че това, което виждат на сцената, е реалност. По един или друг начин то наистина е – просто обаче е друга реалност. Мисля, че този феномен не е изчезнал напълно. Днес, гледайки театрален спектакъл или филм, знаем, че наблюдаваме актьори, но някои толкова умело влизат в ролите си, че наистина ни пренасят в друга реалност (колкото и клиширано да звучи това).
„Антигона“ на Александър Морфов, сериалите „Порталът“ и „Тревожност“, „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ ми бяха достатъчни да се впечатля от таланта на Александър Кънев, но най-новият филм, в който играе главна роля – „Не затваряй очи“, преля чашата на удивлението ми.
Пред камерата, на сцената, а и в живота той е толкова неподправен и искрен.
Притежава онази скромна и тиха гениалност.
Има много красива усмивка и сини очи, на които мигновено се доверяваш, както и изненадващо чувство за хумор.
Снимка: Радостина Колева
За него едно от най-интересните неща на света е човекът, може би именно затова тръгва по пътя на актьорската професия. В нея обича особено репетиционния процес.
С призванието си Александър Кънев се среща случайно...ако вярвате в случайности. Докато учи „Архивистика и документалистика“ попада на снимачна площадка и там забелязват таланта му. Отнема време това да се случи и в НАТФИЗ, където той с неуморно търпение кандидатства няколко години. Смята обаче, че е трябвало да дойдат точно „неговите“ подходящи хора – намира ги в лицето на колегите си и на проф. Ивайло Христов.
След като завършва, има роли в Народен театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“, както и като част от трупата на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен. Освен в споменатите проекти, Александър участва още във „Венецианският търговец“, „Петрови в грипа и около него“, „Гардеробът“, „Опашката“ др. С Ованес Торосян създават моноспектакъла „Аспарух“.
Александър дори има номинация за АСКЕЕР 2019
в категория „Изгряваща звезда“ за ролята на Гаврюшка в спектакъла „Картоиграчи“.
По повод новия филм „Не затваряй очи“, театъра, случайностите и съмненията му зададохме няколко въпроса. Ето какво ни сподели той.
Снимка: Личен архив
– Къде Ви намират въпросите ни?
– Когато приятел ме пита: „Как си?“, му отговарям: „Имам ли работа по професията, съм добре, а имам ли и любов, съм много добре“. След няколко дни започвам репетиции в театъра и се надявам, че ще съм много добре.
– В „Не затваряй очи“ героят Ви е отец Павел. Макар персонажът да казва, че прилича на Апостол Павел само по името, каква според Вас е символиката на имената на главните герои – Петър и Павел?
– За мен общото между Петър и Павел, освен очевидната асоциация, е, че и двамата се трудят на нѝвата на Божията църква.
Сценаристът Мартин Ралчевски с Александър Кънев (отец Павел) и Кръстьо Лафазанов (отец Стефан); Снимка: Не затваряй очи/Facebook
– Повечето от актьорите разказват, че са ги привлекли различни неща в проекта. Вие защо решихте да се включите?
– Защото имам личен мотив. Намирам ролята за смислена и
имам какво да кажа с нея.
– „Не затваряй очи“ е едновременно общочовешки, но и силно жанров филм – как се подготвихте за ролята? Имахте ли консултанти към филма - хора, с които се съветвахте?
– Така се случи, че преди да започнат снимките, в театъра репетирах представление, което също се занимаваше изключително с темата за вярата. От тази гледна точка моментът беше много подходящ и същевременно вече имах качествени натрупвания. Извън това, подготовката ми беше свързана с четене на специализирана литература, срещи с духовни лица, смирение и пост.
Александър Кънев и Владо Карамазов в спектакъла „Антихрист. Глави VIII, X, XI“; Снимка: Стефан Здравески
– Какви бяха предизвикателствата в образа и снимачния процес за Вас?
– Предизвикателство беше да избягам от клиширания образ на отец. Доколкото сценарият ми го позволява, съм се опитал да покажа персонажа си като много жив, буден, търсещ, непримирим, неотстъпчив и (дори на моменти) гневлив.
– Казвате, че сте силно самокритичен и гледате проектите си на екран, за да станете по-добър. Какво си казахте, когато за първи път видяхте „Не затваряй очи“?
– След прожекцията за медиите, на която присъстваха и представители на Светия Синод и Негово Светейшество Българският патриарх, изпитах облекчение и благодат.
Видях очите на тези хора.
– А каква е ролята на вярата в живота Ви извън снимачната площадка и сцената?
– Значима.
Снимка: Христофор Балабанов
– В края на филма героят Ви казва, че има нужда да намери някой, който не се съмнява, с чисто сърце – срещат ли се такива хора в днешно време?
– Един мой приятел познава такъв свят човек като Петър. Подобно на него, живее на затънтени места в планината. Далеч от хората. Моят приятел на няколко пъти е успявал да се види с него и след това много ми е разказвал за срещите им. Със сигурност този образ ми е помогнал за срещата ми с Петър. Надявам се някой ден и аз да мога да се запозная с него.
– В лентата неведнъж е показан контрастът между счупената действителност на света и това какъв може да бъде, ако беше пълен с повече вяра и надежда. Как Вие се справяте с моментите, когато идеалите Ви се сблъскат със свят, в който трудно виреят?
– Опитвам се да не съдя и да разбирам. Ако мога - и да помагам. 
В „Порталът“; Снимка: Miramar
– Споделяте, че дълго време сте търсили призванието си. Намирате го „случайно“, но след това няколко години не Ви приемат в НАТФИЗ. Какво ви караше да продължавате да пробвате?
– Нямам идея. Може би се заинатих, защото изборът да кандидатствам в НАТФИЗ беше изцяло мой. Зароди се по органичен път. Същевременно, докато ме късаха в Академията,
работих в различни вериги хранителни магазини.
Там видях какво ме чака иначе. Това със сигурност ме е стреснало. Когато отидох на щат в Плевенския театър, не можеха да повярват, че предишната ми работа е била в хранителен магазин.
От спектакъла „Петрови в грипа и около него“; снимка: Стефан Н. Щерев
– С оглед днешната Ви успешна кариера, какво бихте казали на Александър, който току-що е скъсан на приемните изпити в Академията?
– Много, много не разбирам израза „успешна кариера”. На скъсания Сашко бих казал: „Давай, ще срещнеш много интересни хора“!
– Друга Ваша много успешна роля е в сериала „Порталът“. Там героят Ви пътува напред във времето. Връщайки се назад във времето, бихте ли ни споделили какво дете бяхте? С какво си спомняте онези години?
– Бях изключително кротко дете. В началното училище съучениците ми излизаха в коридора в междучасията и правиха щуротии.
Аз оставах в класната стая и поливах цветята.
Даже май бяха почнали да ми викат „Цветарчето”. В един момент на родителите ми им писна да си седя вкъщи и ми казаха: „Айде, отивай да си намериш приятели в квартала“. Намерих си. Така се започна- криеница, стражари и апаши, футбол, баскетбол, тенис на маса, първи любовни трепети, компютри и летата на село. В един момент нашите започнаха да ми се карат защо не се прибирам. Моето поколение хвана и игрите по улиците, и компютрите.
Снимка: Личен архив
– За снимките на „Порталът“ казвате, че сте имали късмет и… магия. Кога за последно усетихте подобна магия в театъра или пред камерата?
– Самото правене на изкуство в България си е чудо. Много харесвам мисълта:
„Случайност е, когато Бог се намеси, оставайки анонимен” (от Алберт Айнщайн – бел.ред.).
По време на снимките на „Не затваряй очи“ имахме изобилие от „случайности“. Имахме предвиден снимачен ден на Бонсови поляни - над София. В прогнозата за времето и по сценарии трябваше да е късноесенен ден, но „случайно“ заваля сняг. Преорганизираха се целият снимачен процес и сценарий. Мисля, че станаха много красиви сцени. В една подобна персонажът ми застава на кръстопът и не знае по коя пътека да поеме. Бяхме предвидили да пуснем бял гълъб, който да ми помогне в избора. Но „случайно“ клоните на едно дърво не издържаха на натиска на снега и той се строполи на земята. Възприех това като знак да тръгна по тази пътека. След това дойде и гълъбът, който да ми покаже пътя.
Беше хубава импровизация.
В друг момент от филма персонажът ми се скарва с жена си и отива да си легне в другата стая. Съвсем „случайно“ кучето и котката дойдоха и си легнаха при мен, а знаем колко податливи са котките на команди. И накрая (макар, че има още много) – през последния снимачен ден имахме сцена на морето с всички основни персонажи във филма. Там трябваше да е и кучето, което е част от семейството, но поради някаква причина то не можеше да дойде до морето. По „случайност” човек от екипа дойде с неговия домашен любимец, който се оказва досущ като кучето, което ни трябваше.
От спектакъла „Петрови в грипа и около него“; Снимка: Стефан Н. Щерев
– Не едно място в творческата Ви биография прочетох: „през 2017-та получава диплома за професионален актьор“. Какво значи да си професионален актьор и до каква степен за Вас е важно образованието и каква е ролята на таланта?
– Да си професионален актьор означава да си отговорен към работата си. Колкото до образованието –
то и възпитанието са всичко.
Оттам започват всичките ни проблеми като общество.
Александър Кънев и Стефка Янорова в „Порталът“; Снимка: Miramar
– Всички проекти, в които участвате, ли покриват критериите Ви за качествено изкуство? Имате ли свободата да подбирате нещата, в които играете?
– Смея да твърдя, че съм късметлия и не ми се е налагало да правя кой знае какви компромиси с нещата, в които участвам. Внимавам много в тази посока.
– Има ли конкретни образи или типажи, които искате да изиграете?
– Не, но има типажи, които ще избягвам да играя, защото не искам да ме канят за близки по рода си роли.
От „Аспарух“ - моноспектакъл на Александър Кънев; Снимка: Кремена Вълчева
– Един от последните Ви проекти е сериалът „Тревожност“, който свършва с много загадъчна сцена с Вашия герой. Можем ли да очакваме втори сезон с по-голямо развитие на персонажа?
– Доколкото знам, такава беше идеята на режисьора и сценаристите, но нямам никаква информация дали ще се случи.
– Там играете човек с психични отклонения – в този ред на мисли кой е най-трудният образ, в който сте се превъплъщавали?
– Всеки следващ.
– А героите Ви оставят ли по нещо във Вас?
– Със сигурност. Прави ми впечатление, че повечето роли, които съм изиграл, вече са ми се случвали под една или друга форма. Други – впоследствие ми се случват в живота. Това е леко притеснително.
Може би трябва да наблегна на комедийния жанр.
В „Порталът“; Снимка: Miramar
– За себе си споделяте, че не сте амбициозен. И отстрани изглежда, че скромността определено е една от характерните Ви черти, не парадирате с таланта си. Мислите ли, че това е по-скоро минус в едни ситуации, или е плюс в други?
– Всяко нещо има своите минуси и плюсове. Когато бях малък, баща ми имаше много обикновена кола. Другите автомобили все ни изпреварваха, а аз казвах на баща ми: „Давай, тате, изпревари ги!“. Той ми отвръщаше: „Не мога, тате, не сме толкова бързи”. Тогава някъде се зароди идеята за вълк в овча кожа.
– В „Мечо Пух“ авторът Алън Милн пише: „Понякога поставяш стени около себе си не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие“. Лесно ли допускате хора да надникнат зад стените?
– Според мен този цитат се отнася по-скоро до женската натура. Мисля, че това да излезеш пред 900 човека или да те гледат хиляди на екрана е достатъчно допускане зад стените.
