- Никак не е лесно да разсмееш хората смислено, а не глупашки.
- Ние актьорите сме егоцентрици в здравословни граници.
- Детето е нещо прекрасно, особено, ако имаш любов в себе си, която си готов да дадеш.
- Животът може да бъде доста хубав, стига да имаме очи, за да го видим.
Снимка: Facebook/Assem Kukushev
Асен Кукушев е от онези артисти, които трудно се побират в рамките на едно определение. Актьор по призвание и образование, водещ с ясно изразено присъствие, музикант, преподавател и активен глас в публичното пространство - той умее да борави умело, както с хумора, така и със сериозните теми. Интервюто ми с него се проведе в един динамичен период, в който той е част от първите гости на новото вечерно шоу ,,Голям праз“, подготвя се за ролята на водещ в ,,Бърлогата“, създава съдържание онлайн и заема позиции по важни обществени теми, без да се крие зад удобни клишета.
По време на разговора ни Кукушев говори открито за образите, които изгражда пред камера и зад микрофона, за смисъла на хумора като начин за оцеляване в трудни времена и за отговорността да разсмиваш ,,смислено“, а не на всяка цена. Връщаме се и към актьорската му школа - от НБУ до Лондон, към опита му в музиката и работата с деца, които, както сам казва, са едни от най-добрите учители.
Но отвъд професионалните роли, този разговор е посветен и на личните преживявания - родителство, малките моменти с децата, нуждата да приоритизираш времето си и осъзнаването, че добрият живот започва от добрия ден. С хумор, ирония и усещане за мярка, Асен Кукушев ни напомня, че животът може да бъде ,,голям праз“, стига да не се вглеждаме прекалено навътре в него.
- Здравей! Започвам с най-актуалното покрай теб - какво е усещането да бъдеш сред първите гости в премиерното издание на шоуто „Голям праз“?
- Чудесно е! С годините установих, че въобще не се страхувам, когато нещо ми се случва нещо ново, а напротив – даже много се вълнувам. Винаги ми е готино и нямам търпение да започна.
- Как подготви образа на Професор Кукушев за шоуто?
- Подготвих се въз основа на въпросите, които до някаква степен видях и ми помогнаха да се ориентирам. Както винаги се вдъхнових от много подобни международни продукции, които гледам. Особено от американските, в които някой човек просто сяда и започва да разнищва дадена тема, но го прави по хумористичен начин. Общо взето се опитах да намеря смешката дори и там, където я няма, защото хуморът е едно от средствата, които ни помагат да оцелеем и да се справим с трудните моменти.
- Ще бъдеш водещ на новото риалити „Бърлогата“, в което участниците разчитат само на инстинкт и стратегии. Какво ти е интересно в това предизвикателство и как ще се справяш заедно със Славия Иванова?
- При този формат бях най-щастлив, че мога да изградя образа си. Като водещ ти си там, за да поднесеш една информация, но в ,,Бърлогата‘‘ атмосферата се усеща така сякаш аз съм по-саркастичен и винаги се забавлявам на това, което се случва на участниците, а то невинаги е приятно. Не че е гадно или неприятно, но емоционално и психически е доста голямо предизвикателство за тях. Колкото до Славия, с нея нямахме никакви проблеми. Както в други формати, където има мъж и жена водещи – те трябва хем да се допълват, хем да са различни. Защото, ако аз съм ,,по-опасен‘‘ за участниците, тя е тяхната утеха.
Снимка: Facebook/Assem Kukushev
- Имаш собствен YouTube канал и си доста активен в социалните мрежи. Не се страхуваш да изказваш мнението си по най-различни теми, понякога по по-остър начин, често с ирония. Какъв публичен образ смяташ, че си изградил за себе си?
- Той най-вероятно все още се изгражда. Предполагам, че на този етап тези, които се интересуват от моето творчество, знаят каква е и позицията ми. Но аз искрено искам да забавлявам хората, защото това е много важно, особено в обстоятелствата, в които понякога ни се налага да съществуваме и да приемаме предизвикателствата по-лесно. Надявам се, че наред със забавното, успявам да докосна и някои социални теми, които са важни. Никак не е лесно да разсмееш хората смислено, а не да кажем глупашки.
- Много хора разпознават гласа ти и от филми и сериали, които си озвучавал. Кое ти харесва повече – да си пред камера или да не бъдеш винаги видим за зрителите?
- Харесва ми да съм повече пред камера. Аз съм актьор и това е основна част от моята професия – няма значение дали на сцена, или пред камера. Когато започнах да озвучавам ми беше изключително интересно да видя какво е да дадеш гласа си на някой герой. Наистина е голямо удоволствие. За мен беше изненадващо, защото ние актьорите сме егоцентрици в здравословни граници, а когато чуеш гласа си в друга роля – това е още по-интересно.
- Завършил си актьорско майсторство в НБУ при проф. Цветана Манева и Снежина Петрова, а след това и магистратура в East 15 Acting School в Лондон. Какво ти даде това обучение в чужбина и как се различава от българската актьорска школа?
- Аз учих една година в Лондон и още 6 месеца само живях там. Аз отидох там с подкрепата на моето семейство, те платиха таксата за обучение, но от там нататък аз трябваше да си намеря работа – през нощта да работя, а през деня да съм в университета. Бях там от 8:00 до 18:00 и понякога, ако имахме репетиции оставахме и до 22:00. Тогава всъщност разбрах какво е да си посветен 24 часа в денонощието на това, което правиш. Затова, ако тук в България съм се запалил, благодарение на тези невероятни преподаватели, които ти спомена, то в Лондон разбрах какво е това да бъде занаят, да бъде професия. Разбрах какво е и да успееш да разграничиш невероятния велик артист, който си, от продукта, който всъщност трябва да продадеш.
Снимка: Facebook/Assem Kukushev
- Работата ти с деца като преподавател по английски е по-скоро в сянка на сценичните и екранните ти изяви. Какво ти дава тя и как се преплита с останалите ти роли?
- Не помня кой ми каза това преди много години, но единствените хора, които си играят са актьорите и децата. На актьорите им е професия, на децата им е природа. Така че може много да научиш от децата. От 15 години вече се занимавам само с това. Първоначално започнах като преподавах само английски, а към днешна дата преподавам и театър на английски в частното училище, в което работя. Това е едно невероятно училище, защото в него ние като преподаватели им даваме много, а те на нас като хора - още повече. През новата година предстои да се случи нещо, което отлагаме вече десетилетие по една или друга причина, но аз ще се откажа от преподаването за неопределен период от време, за да се съсредоточа върху всичко останало, което правя. Защото, колкото ѝ да ми се искам да наблъскам всичко в 24 часа – не мога. Затова засега ще се посветя на изкуството, което правя под каквато ѝ да е форма.
- Имаш син на две години. Как родителството влияе на твоето ежедневие и творческия ти живот?
- Страхотно ми влияе. Аз никога не съм бил от тези, които казват, че като имат деца и това ще е краят на нещо си, напротив – то е началото на велики неща. Истината е, че заради детето аз станах още по-организиран. През последните години бях започнал да се уча как да систематизирам своя делник, но едно дете помага още повече в това да си приоритизираш нещата. Така аз мога да организирам графика си по най-полезния начин, че да мога после да имам време и за семейството си. Детето е нещо прекрасно, особено, ако имаш любов в себе си, която си готов да дадеш.
- Какво обичате да правите заедно, когато имаш свободното време?
- Дивеем. Много съм щастлив, че сутрин аз го карам на детска градина и почти винаги го взимам после от нея. Тези 30-40 минути отиване и връщане са изключително важно време. Бих посъветвал родителите да не го пренебрегват, защото децата прекарват в детската градина 8 часа, а вкъщи имат активни едва 2-3. Затова всяка една минута е важна. Иначе двамата си играем, забавляваме се, често ролята на бащата е да се бори с детето си на дивана – това ни е много любимо. Онзи ден жена ми ми прати нещо много интересно в Инстаграм: ,,В желанието си да създадем добър живот на децата си, ние забравяме да им създадем добър ден.‘‘ Затова трябва да се фокусираме над това детето ни да е щастливо, а не да учи задължително в Кеймбридж. В крайна сметка не забравяйте, че то днес има нужда от вас, а не след 20 години.
- Част си от RDMK - трима мъже в една група. Как си организирате и разпределяте задачите, без да се стигне до музикални „битки“? Как се справяте с творческите разногласия?
- Събираме се трудно, защото донякъде пътищата ни се пресичат, но същевременно са и много различни. Пътуваме из страната и затова е малко по-сложно, и успяваме да изкараме по една песен на година. За щастие все още хората се забавляват и ни разпознават. През последните години се караме много по-рядко, по-улегнали сме, да не кажа и по-възрастни, но гледаме доста по-отгоре на нещата. В предни години е имало разправии за не толкова важни неща, но нормално – момченца, трябва да си премерим егото. Но сега е много по-лесно и още по-приятно. Общо взето ние сме артисти и правим музиката си, за да имаме участия. Хубаво ни е, когато ни пускат по телевизията и по радиата, но това е резултат, ако сме си свършили работата. Най-хубавият резултат е, когато имаме участия и се забавляваме с хората.
Снимка: Facebook/Assem Kukushev
- Какво можем да очакваме от RDMK през новата година – нови песни, проекти или концерти?
- Нова песен със сигурност. Но в момента, когато ме питаш не мога да ти кажа нищо. Честно казано на този етап нямаме започната следваща песен, но се надявам, че през коледните празници ще имаме малко повече свободно време. Най-вече Руди от RDMK, защото той е музикалният двигател на групата, а останалите двама сме актьори. Ние също допринасяме, но почти винаги музикалната искра си идва от него. Затова чакаме той да излезе в отпуска и да ,,роди‘‘ следващата посока, в която ние да се впуснем.
- От гледната точка на човек на изкуството, кои обществени теми те вълнуват най-силно в момента?
- Вълнуваме до голяма степен образованието, защото виждаме, че много голяма част от младите хора не могат да намерят група към, която да се приобщят и избират тази с най-малкото съпротивление. Ако говорим да кажем за локалите, които в момента се обсъждат навсякъде. По наше време също е имало такива групи, но когато на един млад човек не му се дава възможност да се огледа и да избере къде иска да принадлежи, то той избира именно групата, в която няма нужда да изпъкваш с нищо. От там идва и проблемът. Той не е толкова в образованието, а някак в културата и във възпитанието. Много хора си мислят, че децата трябва да бъдат възпитавани в училище, но не е там мястото, това е работа на родителите.
- Кое е най-ценният спомен от празниците в детството ти?
- Най-ценно е, когато се събираме всички вкъщи и за щастие става все по-хубаво, защото ставаме все повече. Много се радвам, че когато бях по-малък никога не издържахме до сутринта на Коледа, за да си видим подаръците, а си ги разменяхме веднага след вечеря на Бъдни вечер. Но няма по-хубаво от това да се събереш с близките си, клиширано е, защото е хубаво и, защото хората го оценяват.
Снимка: Facebook/Assem Kukushev
- Коя е най-ценната поука от изминалата година, която ще вземеш със себе си в следващата?
- Наскоро някой ми каза: ,,Няма незаплатен труд.‘‘ Като тук не става въпрос само за парите, а че, ако имаш някаква идея и работиш за нея, то неминуемо ще имаш резултат, или поука от това. Аз съм фен на това, което казват хората: ,,За лудо работи, за лудо не стой.‘‘ По-добре да работиш и да правиш нещо докато не дойде гениалната ти идея, защото просто седенето не предизвиква осеняване. Късметът е като мускулите, трябва да го тренираш, за да работи като хората.
- Представи си, че можеш да изпратиш кратко послание към всеки от нашите зрители и читатели – какво би им пожелаел, без да звучи като стандартна картичка?
- Бих им пожелал да се забавляват, да гледат на живота много сериозно, когато се налага, но да не взимат себе си на толкова сериозно вътре в него. Ако можем да се погледнем отстрани ще забележим, че обстоятелствата, в които живеем са много забавни. Животът може да бъде доста хубав, стига да имаме очи, за да го видим.
