Търсене
Close this search box.

Алцек Мишев: Изкуството за мен е служба

Снимка: Нов български университет

Алцек Мишев: Изкуството за мен е служба

Снимка: Нов български университет
Сподели

Алцек Мишев превръща всяко парченце реалност в изкуство със своята изобретателност и усет към детайла. Той определено е от творците, които не могат да бъдат вкарани в рамка. Неговата мисия, подобно на прадядо му — зографа Иван от Кочериново, е да създава изкуство, не за да разкрива собствените си мисли и чувства, а с единственото желание да

донесе щастие на хората.

Алцек завършва живопис в Художествената академия в София и през 1971 г. имигрира в Италия. Именно тогава можем да кажем, че започва неговото дълго творческо пътешествие по света, през което той създава множество забележителни проекти, които остават като важни примери в съвременното изкуство. Сред най-известните му творби са „Как може да се лети с плавници“, „Преплуване на Атлантическия океан“, „Музика от небето“, „Да преплуваш Милано“ и „500 лица“.

500 faces, 1984 г. Снимка: Личен Архив

Едно от първите големи признания за Алцек Мишев идва скоро след заминаването му, когато неговото име е включено в книгата „Европа – Америка: различните авангарди“ на прочутия италиански критик Акиле Бонито Олива. Това е само началото на поредица от забележителни отличия. Миналата година Мишев бе удостоен с почетното звание „Хонорис кауза“ от Националната художествена академия, както и с престижната награда „За цялостен принос“ от Българската академия на науките.

Днес Алцек продължава да твори и, както сам казва, „да служи на хората“. Наскоро документалният филм за неговия живот и творчество, „Да летиш с плавници“, спечели наградата за най-добър български документален филм на фестивала Master of Art в София. В момента той подготвя нова изложба в България. Точната дата на откриването ще бъде обявена скоро.
Снимка: Кеворк Ванлян
Имах удоволствието да разговарям с Алцек Мишев и да се потопя в света му извън картините. Неговата скромност и любопитство към света силно ме впечатлиха. Срещата ни завърши с няколко бързи блиц въпроса и много усмивки.

– Определям се като…

– Зограф.

– Изкуството за мен е…

– Служба.

– Да летиш с плавници е като…

– Като най-лесното нещо на света.

– Ако не бях заминал в Италия, щях…

– Да живея в Дупница.

– Искам да експериментирам още с..

– Подръчни средства.

– Не мога да заспя без…

– Възглавница.

– Най-големият ми съветник е…

– Майка ми.

– Няма нищо по-хубаво от…

– Това да служиш на другите, незабелязано, като клисар.

– Картината на нашето време е…

– Пълна мъгла.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас