Алцек Мишев превръща всяко парченце реалност в изкуство със своята изобретателност и усет към детайла. Той определено е от творците, които не могат да бъдат вкарани в рамка. Неговата мисия, подобно на прадядо му — зографа Иван от Кочериново, е да създава изкуство, не за да разкрива собствените си мисли и чувства, а с единственото желание да
донесе щастие на хората.
Алцек завършва живопис в Художествената академия в София и през 1971 г. имигрира в Италия. Именно тогава можем да кажем, че започва неговото дълго творческо пътешествие по света, през което той създава множество забележителни проекти, които остават като важни примери в съвременното изкуство. Сред най-известните му творби са „Как може да се лети с плавници“, „Преплуване на Атлантическия океан“, „Музика от небето“, „Да преплуваш Милано“ и „500 лица“.
Едно от първите големи признания за Алцек Мишев идва скоро след заминаването му, когато неговото име е включено в книгата „Европа – Америка: различните авангарди“ на прочутия италиански критик Акиле Бонито Олива. Това е само началото на поредица от забележителни отличия. Миналата година Мишев бе удостоен с почетното звание „Хонорис кауза“ от Националната художествена академия, както и с престижната награда „За цялостен принос“ от Българската академия на науките.
– Определям се като…
– Зограф.
– Изкуството за мен е…
– Служба.
– Да летиш с плавници е като…
– Като най-лесното нещо на света.
– Ако не бях заминал в Италия, щях…
– Да живея в Дупница.
– Искам да експериментирам още с..
– Подръчни средства.
– Не мога да заспя без…
– Възглавница.
– Най-големият ми съветник е…
– Майка ми.
– Няма нищо по-хубаво от…
– Това да служиш на другите, незабелязано, като клисар.
– Картината на нашето време е…
– Пълна мъгла.