Бих описала срещата си с Ана Пападопулу като едно емоционално пътуване, изпълнено с много топлина, която те обгръща и не те пуска дълго, дори в първите студени дни на есента. Трудно е да запазиш чистотата на душата си в днешния свят, но тя го е постигнала. Може би именно тази светлина, която носи в себе си, е чертата, с която пленява хиляди сърца в театралните зали и киносалоните.

Нейният път е осеян с много предизвикателства. Тя познава от малка цената на общественото мнение, което никой от нас не е длъжен да плаща, и доказва как с вяра и много талант можеш да сбъднеш мечтите си –  дори и тези, звучащи недостижимо. А след това просто да се превърнеш в истинско вдъхновение за малки и големи или казано по друг начин – в Ана Пападопулу.

Със своята ярка индивидуалност и стремеж към перфекционизъм, актрисата не просто се превъплъщава в ролите си, а извършва

прецизна дисекция на всеки свой образ, разкривайки сложността на човешката психология.

Всички помним добре нейните образи на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ и в сериалите „Отдел Издирване“ и „Откраднат живот“, които оставят незаличим отпечатък. На 29 септември ще имаме удоволствието да я видим отново на малкия екран в сериала „Тревожност“ по БНТ 1, вдъхновен от обществено значимата тема за психичното здраве в съвремието.

Ако искате да научите повече за него и за новите ѝ театрални проекти, можете да прочетете какво ни сподели Ана Пападопулу в началото на месеца ТУК. А сега, докато с нетърпение очакваме завръщането ѝ на екран, ще се потопим в нейния личен и професионален свят, задавайки ѝ няколко блиц въпроса:

– Като малка, мечтаех да…

– Стана полицай или ветеринарен лекар.

– Зад камера, светът е…

– Под лупа. 

– Поемам си дъх и…

– Вървя напред. 

– Да поискаш помощ е…

– Смелост. Важно е да го правим.

– Страх ме е от…

– Това, че на хората им е по-лесно да бъдат лоши, отколкото добри.

– Като си затворя очите ,си представям…

– Че съм малка и съм при баба и дядо на село.

– Преди да изляза на сцената…

– Си казвам тази вечер ще бъде прекрасна. 

– Най-голямата награда е…

– Да си обичан и да можеш да обичаш.

– Моят най-голям критик ми казва…

– По-спокойно!

– Никога не съм живяла с мисълта, че…

– Че ще мога да си говоря със Siri по телефона.

– Светът би бил по-хубав, ако…

– Децата в него растат щастливи и здрави, а също и ако има повече пудели.