Бих описала срещата си с Ана Пападопулу като едно емоционално пътуване, изпълнено с много топлина, която те обгръща и не те пуска дълго, дори в първите студени дни на есента. Трудно е да запазиш чистотата на душата си в днешния свят, но тя го е постигнала. Може би именно тази светлина, която носи в себе си, е чертата, с която пленява хиляди сърца в театралните зали и киносалоните.
Нейният път е осеян с много предизвикателства. Тя познава от малка цената на общественото мнение, което никой от нас не е длъжен да плаща, и доказва как с вяра и много талант можеш да сбъднеш мечтите си – дори и тези, звучащи недостижимо. А след това просто да се превърнеш в истинско вдъхновение за малки и големи или казано по друг начин – в Ана Пападопулу.
Със своята ярка индивидуалност и стремеж към перфекционизъм, актрисата не просто се превъплъщава в ролите си, а извършва
прецизна дисекция на всеки свой образ, разкривайки сложността на човешката психология.
Всички помним добре нейните образи на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ и в сериалите „Отдел Издирване“ и „Откраднат живот“, които оставят незаличим отпечатък. На 29 септември ще имаме удоволствието да я видим отново на малкия екран в сериала „Тревожност“ по БНТ 1, вдъхновен от обществено значимата тема за психичното здраве в съвремието.
Ако искате да научите повече за него и за новите ѝ театрални проекти, можете да прочетете какво ни сподели Ана Пападопулу в началото на месеца ТУК. А сега, докато с нетърпение очакваме завръщането ѝ на екран, ще се потопим в нейния личен и професионален свят, задавайки ѝ няколко блиц въпроса:
– Като малка, мечтаех да…
– Стана полицай или ветеринарен лекар.
– Зад камера, светът е…
– Под лупа.
– Поемам си дъх и…
– Вървя напред.
– Да поискаш помощ е…
– Смелост. Важно е да го правим.
– Страх ме е от…
– Това, че на хората им е по-лесно да бъдат лоши, отколкото добри.
– Като си затворя очите ,си представям…
– Че съм малка и съм при баба и дядо на село.
– Преди да изляза на сцената…
– Си казвам тази вечер ще бъде прекрасна.
– Най-голямата награда е…
– Да си обичан и да можеш да обичаш.
– Моят най-голям критик ми казва…
– По-спокойно!
– Никога не съм живяла с мисълта, че…
– Че ще мога да си говоря със Siri по телефона.
– Светът би бил по-хубав, ако…
– Децата в него растат щастливи и здрави, а също и ако има повече пудели.
