Животът му е музика – вижда я в първите любовни трепети и разочарования, дори и в прегръдката на „Ледено момиче със пръсти ледени“. Той е Димитър Кърнев, основателят на D2 – групата, която обичат поколения българи. В БЛИЦ интервюто си за Art Portal китаристът изтъква, че 25 години са само началото за формацията. И макар за хитовете на групата до момента и предстоящото ѝ блестящо бъдеще да може да се изпише много, днес ще отделим специално внимание на човека, а не на музиканта Димитър Кърнев. Какво е щял да работи, ако не беше поел по пътя на музиката? А как изглежда утрешният ден, за който мечтае?
– Ако не бях музикант, вероятно щях да работя като…
– Изобретател.
– Хората не знаят за мен, че…
– Не държа някой да знае нещо за мен – освен в професионален план.
– Когато не съм на сцената и в студиото, обичам да…
– Живея.
– В началото на кариерата ни “Нямаше кой да ни каже”, че…
– Не всичко се яде.
– Най-трудният период, пред който се е изправяла D2, е…
– Раздялата с първия ни вокалист Дичо Христов.
– Какво трябва да се случи “Тук и сега”,
– За да просперира музикалната индустрия в България трябва „Тук и сега“…
– Да се създава повече стойностна музика.
– Даваме шанс за изява на млади български музиканти, защото вярваме, че…
– Така не само предаваме знанията си, но и подпомагаме следващите поколения.
– В “Краят на лятото” равносметката ми за D2 е…
– 25 години са само началото.
– Пожелавам си “Утре” да бъде…
– Хубаво.
Целия ни разговор със създателя на D2 можете да откриете ТУК.
