Днес ще го видите като един от многото му герои на театралната сцена, утре държащ разклонител вместо телефон в образа на Леля ти. Ей Бо сменя превъплъщенията си като дрехи, които вади от артистичния си гардероб, но под тях остава Борислав Вълов – момчето, за което изкуството е всичко. В интернет, на сцената, пред камерата или пред микрофона – навсякъде се чувства в свои води и омагьосва с творческия си чар и хумор всичко, с което се захване.
В момента Ей Бо е във вихъра си – непрестанно пътува до театъра в Шумен, където играе, има моноспектакли из цялата страна, подготвя излизането на първата си книга и не спира да създава съдържание в интернет. Прочетете какво повече ни разказа Ей Бо за себе си и за всичките си проекти тук. А ето и няколко блиц въпроса, с които го предизвикахме:
Вижте тази публикация в Instagram.
– Аз съм Борислав Вълов, защото…
– Ако не бях, нямаше да бъда и Ей Бо. А той е най-голямата ми крепост.
– Ако не бях артист, щях да бъда…
– Никой.
– Баба ми казваше…
– „Давай, бабо, върви! Аз след теб!“
– Ако комедията беше личност, щях да ѝ кажа…
– „Вярвам, че ще бъдем приятели завинаги“.
– Ролята, която винаги съм искал да изиграя е…
– Всяка следваща. Знам, че без да знам, съм искал да я изиграя.
– Когато животът е цунами…
– „Ще се преборим да го спрем!“
– Ако можех да пътувам във времето щях…
– Да остана тук.
– Цитат от любима книга…
– „Най-същественото е невидимо за очите!”
– Един съвет, който трябва да запомните от Леля ви е…
– Да не си гризете ноктите! Не е етично!
– За мен театърът е…
– Въздухът ми.
